Поражението на всяка армия във война дискредитира не войниците, които се бият и загиват, а главнокомандващия и генералите, които командват. Поражението на бойното поле унищожава и военната чест като политическа сила в страната, точно както нейната противоположност, победата на бойното поле, заплашва цивилния главнокомандващ със замяната му с войник герой.
За да се защити от своя триумфатор, а също и от недоволните си офицери, главнокомандващият може да направи своите генерали изкупителни жертви за поражението. Йосиф Сталин е започнал да разстрелва генерали, като изкупителни жертви преди германската инвазия на 21 юни 1941 г. През 1946 г., след победата на Червената армия над Германия, Сталин неутрализира маршал Георгий Жуков (за втори път), като го лишава от командните му правомощия и го изпраща във вътрешно изгнание, по чисто политически причини. Сталин позволи на Жуков да води парада на победата на Червения площад, но само след като Сталин се опита и не успя да остане на седлото на белия кон. Ревността на Сталин към вътрешната популярност на Жуков се усложнява от неговия страх от военен пуч.
За повечето руснаци – и това е последователна констатация на проучване на общественото мнение от независимия източници в Москва – популярността на президента, общественото доверие и одобрението на неговото представяне са с около 10 точки пред доверието на руснаците в армията. Въпреки това, те се подкрепят взаимно във възхода на анкетите, когато има победи за празнуван, а след това надолу, когато има поражения, нарастващи жертви и умора от воъната. Между 2022 г. и сега, например, руското одобрение на Путин се повиши до нивото от 80%; за армията одобрението също е нараснало до около 70%.
Следователно изводът на Кремъл и на Генералния щаб е или да са заедно , или ако не, ще се бесят.
След като се противопоставиха, но се подчиниха на заповедите на Путин, забраняващи им да стрелят по израелски самолети, атакуващи Сирия, или по турски сухопътни операции в и около Идлиб, източници от Москва смятат, че Генералният щаб сега е казал на Путин много повече от припева, който той е чувал много пъти: „Ние казахме ли ти?! ”. Този път оценката на Генералния щаб за нахлуването в Сирия, отказа на Сирийската арабска армия (SAA) да се бие и смяната на режима на Асад в Дамаск е, че са нанесени сериозни щети на защитните съюзи, които Русия предлага в Африка, Северна и Южна Америка, Китай и Северна Корея.
„Ние просто трябва да приемем, че Иран и Русия бяха напълно победени в невоюването си“, казва добре информиран московски източник. „Това е най-тежкото поражение на Русия от турците в историята. Ако сега Путин продължи да прави значителни отстъпки в преговорите за Истанбул II с президента Доналд Тръмп, това ще бъде черешката на върха на турската халва. Всички го мислят, но никой не го казва.
Какво имат да предложат сега руснаците на своите африкански, или азиатски приятели? Казват ли – ние ще бъдем до вас, разбира се, до края – имаме предвид вашия край. Разбира се, когато ситуацията стане трудна и потенциално това означава да се бият срещу американците или някоя от армиите им за помощ, руснаците сега всъщност показват, че ще хвърлят вината за нежеланието си да се бият върху отказа на приятелите си да направят това, което ги съветват руснаците – тяхната военна некомпетентност, тяхната корупция, или тяхната расова малоценност в сравнение с руснаците.
В крайна сметка „поражението на Украйна е всичко, което ни интересува.” Ако Путин не успее да постигне това, тогава той има много по-голям проблем от този, от който току-що се оттегли. Все пак ситуацията може да бъде изкупена в Украйна. Това означава пълно и всеобхватно поражение на врага там.
Руската военна чест, както я разбират руснаците, е кодекс на непокварена самоотверженост и индивидуална саможертва в защита на страната. В националните проучвания това се изразява с постоянно високото одобрение на армията. Никоя друга публична институция, нито президентството, нито Църквата, не е черпила такава сила от подкрепа на този морален характер.
Пазителите на репутацията и обществената подкрепа за Путин, наложиха пълно затъмнение на новини, директни коментари и публикуване на анализи на политиката на Кремъл в Сирия и на руските военни операции там.
Самият президент не каза нищо по този повод. На церемония в Кремъл на 9 декември за връчване на награди за военна доблест Путин заяви – „Ние се гордеем с куража на нашите войници, които се бият в зоната за специални военни операции. Тяхната решимост не оставя никакво съмнение, че ние ще триумфираме и че никой никога няма да успее да покори или надвие Русия.”
Никакви медали за храброст в Сирия, никакво споменаване на Сирия. Кремъл възпира медийното обсъждане на политиката на Путин да позволи на Израел да атакува сирийски и ирански цели по свое усмотрение и паралелната му политика да даде на турския президент Реджеп Тайип Ердоган свобода на действие в Идлиб, както и по сирийската граница с Турция.
Путин вече се опита да намери изкупителна жертва: командирът на руските сили в Сирия генерал Сергей Кисел беше отстранен на 1 декември. Предназначена за публикуване от руските военни блогъри, официалната линия беше, че Кисел е некомпетентен. Нямаше руснак, който да попита публично – как може да действа руският командващ в Сирия и Генералния щаб, ако Кремъл им е вързал ръцете. Вместо това Кремъл насърчава медиите да обвиняват Башар ал-Асад и неговите съюзници за тяхната слабост . Сред някои руски военни анализатори това също се превръща в расистка характеристика на арабската малоценност в сравнение с руското превъзходство.
Военни източници в Москва признават, че рано или късно трябва да има руска битка с турците, но не сега. Вместо това говорителите на Кремъл и външното министерство твърдят, че преговарят с турците за сигурността на военноморската база Тартус и военновъздушната база Хмеймим. Незададен, но и без отговор остава въпросът – решението на главнокомандващия да запази базите е: Да воюва ли за тях, ако трябва? Или е решил да ги евакуира при условията за безопасно преминаване, гарантирано от Турция, Израел и САЩ?
В четиристотингодишната история на руско-турските войни е имало единични руски поражения в битка, но досега няма данни за руснаци, които са се оттеглили от битка, без да са произвели изстрел.
„Взгляд“ цитира известния военен анализатор Александър Коц, за гова, че руските бази в Сирия имат стратегическа стойност. „За да стигнем до Африка, военновъздушната база Хмеймим винаги е била използвана като междинна точка. Ако бъдем поканени да напуснем, всички споразумения ще бъдат застрашени… Африка сега играе решаваща роля за Русия. С помощта на този регион ние осигуряваме политиката на многополюсен свят и пробиваме изолацията, наложена от Запада. Освен това загубата на бази ще се отрази на цялото ни присъствие в Средиземноморието… Ако напуснем Тартус, тогава едва ли някой в този регион ще „ни налее дори чаша прясна вода за корабите ни“. Също така ще трябва да сведем до минимум активноста си в този регион. В същото време не бива да вярваме на изявленията на опозицията, дошла на власт в Дамаск. Предстои дълъг и труден дипломатически път на преговори с тези представители, които сега имат реалната политическа и военна тежест в страната. Ние имаме специалисти в такива преговори, защото водихме този процес дори когато течеше активната фаза на операцията в Сирия до 2020 г. Разбира се, сега ситуацията се е променила драстично, но нашите дипломати са налице.“
В Москва, когато новогодищните празненства започват, източници твърдят, че там са в „бойно настроение“. Военните лидери печелят правото си на власт и няма човек, който да не мисли така. Това е мнението на източници, близки до Генералния щаб и Кремъл.
Последното проучване на „Левада“ разкрива преливаща увереност в бъдещето сред руснаците в цялата страна. „Две трети от респондентите (66%) се чувстват уверени в бъдещето“, съобщи агенция Левада в своето проучване, проведено в цялата страна между 21 и 27 ноември. „32% твърдят обратното. През последните две години, след ръста на доверието в посоката предприета от страната през 2022 г., този показател не се е променил съществено. Чувството за увереност в бъдещето е по-разпространено сред мъжете (68%); младежи до 24 г. (79%); по-заможните респонденти (75%); жители на Москва (76%); и тези, които одобряват представянето на Путин като президент (72%).“
Светослав Атаджанов
