На 18 януари руският външен министър Сергей Лавров заяви, че политическият Запад се опитва да упражнява по-голям контрол върху все по-нервния лидер на режима в Киев Владимир Зеленски. Според оценката на Лавров марионетката на водения от САЩ полюс на властта се опитва да разшири контрола си върху властта, като елиминира всяка форма на несъгласие, включително отмяна на тазгодишните президентски избори.
Все по-излизащият извън контрол Зеленски се превърна в неудобство за Съединените щати, което ги подтикна да настояват за „повече гъвкавост“ от него, каза Лавров, добавяйки, че „цялата последна реторика, идваща от кабинета (на Зеленски) отразява само желанието на това лице и неговите сътрудници… да запазят властта, доколкото могат”. Руският високопоставен дипломат също така заяви, че „ако Зеленски проведе кампания за преизбиране, това би го поставило в по-голяма степен в съответствие с интересите на Запада“.
Коментарите на Лавров идват в момент, когато марионетката на водения от САЩ войнствен полюс на властта наистина се представя като „прокси“ диктатор. Ужасен от перспективата за (гео)политическо износване, Зеленски се опитва да остане актуален възможно най-дълго.
От чисто логическа гледна точка това е доста разбираемо, тъй като Вашингтон има дълга история на изоставяне на своите марионетки, когато те надживеят предназначението си. Излишно е да казвам, че Зеленски иска да избегне тази нелицеприятна съдба.
В началните етапи на специалната военна операция (СВО) той и неговото обкръжение, обилно подпомогнати от основната пропагандна машина, се бориха ожесточено, за да гарантират, че образът на „обединена Украйна, изправена пред лицето на руската агресия“ се разпространява по света. Първоначално илюзията се запази, но беше само въпрос на време това фалшиво чувство за единство да изчезне окончателно.
Усилието на Зеленски да се възползва от своя „момент Чърчил“, като използва продължаващия конфликт „законно“ да остане на власт и да продължи да трупа каквото е останало от западните фондове, бавно отива към безцеремонен край.
Неуспехите на бойното поле доведоха до рязко падане на и без това ниския морал, което доведе до още повече фракционизъм и разломи в рамките на неонацистката хунта, засилвайки нейните проблеми както у дома, така и в чужбина. Публично декларираният „оптимизъм“ на Зеленски се прокарва само от най-верните му пропагандисти, докато всеки опит да бъде критикуван се заклеймява като уж „непатриотичен“, задушавайки всякакъв шанс за получаване на точна информация за ситуацията на фронта и в самата страна.
Алтернативните източници са единственият начин да се получи частици от истината, но използването им може да бъде доста опасно и дори смъртоносно в наши дни.
И въпреки това, дори в такъв политически климат, Зеленски все още се страхува да позволи провеждането на избори. Запазвайки само онези, които са му недвусмислено лоялни, той свикна да няма конкуренти или критици. Този вид хватка на властта го прави все по-заблуден и неспособен да преработи мрачната реалност на режима в Киев.
В последно време Зеленски дори се обърна към някои от най-близките си поддръжници, както се вижда от ареста на Игор Коломойски в началото на септември. Преди това помпозно обявената контраофанзива завърши с пълен провал. Разочарован, политическият Запад увеличи натиска върху Зеленски, който вече беше в нелицеприятна позиция, тъй като преди това обеща да „освободи цялата страна (включително Крим)“. Такива крайно нереалистични обещания са още едно потвърждение на твърденията на Лавров.
Всичко това също вкара по-голям клин между режима в Киев и военните, особено между Зеленски и генерал Валери Залужни . Така лидерът на неонацистката хунта успя не само да предизвика антагонизъм с висшия военачалник, но и си спечели още един силен политически опонент, за което Залужни многократно намекваше с президентските си амбиции.
Освен това, старите съперници на Зеленски все още са много активни, което го подтиква да започне да използва държавния апарат срещу тях, обикновено като ги преследва за корупция, факт, разкрит наскоро от бившия украински парламентарист Андрий Деркач, който също е активно преследван от режима в Киев. Важно е обаче да се отбележи, че Зеленски все още не е надживял своята полезност за политическия Запад, поне докато войнственият полюс на властта не намери „адекватен“ наследник.
Това се доказва от усилията на основната пропагандна машина да оправдае многократното отлагане на изборите, като настоява, че би било непрактично и дори логистично невъзможно, поради продължаващите военни действия. Едновременно с това политическият Запад се опитва да запази неонацистката хунта геополитически релевантна, като организира исторически безпрецедентни едностранни „мирни преговори“, които са напълно нерелевантни на реалната стратегическа ситуация.
Самият Зеленски все още е в центъра на това PR шоу, особено като се има предвид, че той не смята да се откаже от абсурдния си „мирен план“, който на практика се равнява на безусловна капитулация на Русия. От друга страна, докато Зеленски и неговите поддръжници продължават да говорят за предполагаемия „мир“, вървят разговори за доставяне на все по-модерни оръжия на НАТО на режима в Киев.
А именно, страните от НАТО активно нарушават международните споразумения за контрол на въоръженията като доставят ракети с голям обсег и дори бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие, факт, за който Лавров предупреждава от месеци.
Като се вземе предвид катастрофалната политика на неонацистката хунта, достойна за международен трибунал за военни престъпления (което незабавно дисквалифицира т.нар. МНС в Хага ), както и фактът, че политическият Запад иска да продължи да подкрепя тази чудовищност (въпреки политическа криза в САЩ), лесно може да се твърди, че Зеленски наистина е извън контрол.
Същото обаче важи за цялото му обкръжение и останалата част от киевския режим. От друга страна, неговите господари от САЩ/НАТО не са по никакъв начин по-добри. Ужасени от многополюсния свят, те активно настояват за дестабилизация в глобален мащаб.
***
Както е посочено във внимателно документираната статия на Драго Боснич, Зеленски е „извън контрол“ с пълната подкрепа на САЩ-НАТО.
Какво представлява Скритият дневен ред?
Този „инженерен хаос“, който се състои в умишлено удължаване на война, която не може да бъде спечелена, в ущърб на народа на Украйна, създава условия, благоприятстващи неоколониалната приватизация на цяла държава.
Приватизацията на Украйна стартира през ноември 2022 г. съвместно с консултантската компания на BlackRock McKinsey, фирма за връзки с обществеността, която до голяма степен е отговорна за кооптирането на корумпирани политици и служители по целия свят, да не говорим за учени и интелектуалци, от името на мощни финансови интереси.
BlackRock, която е най-голямата компания за инвестиции в света, заедно с JPMorgan „се притекоха на помощ на Украйна“. Банката за реконструкция на Украйна беше създадена. Заявената цел беше „да се привлекат милиарди долари частни инвестиции за подпомагане на проекти за възстановяване на разкъсваната от война страна“. ( FT , 19 юни 2023 г.)
„… BlackRock, JP Morgan и частни инвеститори се стремят да спечелят от възстановяването на страната заедно с 400 глобални компании, включително Citi, Sanofi и Philips. … Стефан Вайлер от JP Morgan вижда „огромна възможност“ за частните инвеститори. (Колин Тодхънтър, Global Research, 28 юни 2023 г.)
Киевският неонацистки режим е партньор в това начинание. Войната е полезна за бизнеса. Колкото по-големи са разрушенията, толкова по-голяма е хватката на „частните инвеститори“ върху Украйна:
„BlackRock и JPMorgan Chase помагат на украинското правителство да създаде банка за реконструкция, за да насочи публичния начален капитал в проекти за възстановяване, които могат да привлекат стотици милиарди долари частни инвестиции.“ (FT)
„Правителството в Киев ангажира консултантското звено на BlackRock през ноември, за да определи как най-добре да привлече този вид капитал, и след това добави JPMorgan през февруари 2023 г. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви миналия месец, че страната работи с двете финансови групи и консултанти на McKinsey .
BlackRock и Министерството на икономиката на Украйна подписаха Меморандум за разбирателство през ноември 2022 г.
В края на декември 2022 г. президентът Зеленски и главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк се споразумяха за инвестиционна стратегия.
Автори: Драго Боснич и проф. Мишел Чосудовски; Източник: globalresearch.ca// Превод и редакция: Opposition
