Чета преди малко пост на приятелка, която живее в едно китно село на брега на Дунав. Описва златните поля на Добруджа, историята на селото, къщите, хората. И се притеснява, че селото е на пътя на нов ветрогенераторен парк, който ще се строи наблизо. И се замислих толкова ли сме малоумни, че не виждаме, че земята ни е на прицел?
Унищожават ни като народ вече трето десетилетие. Тези, които не са унищожени, са опростачени до степен на пълно видиотяване. Има много информация какво се случва, но пощръклялото население дори не иска да се замисли.
Селско стопанство почти нямаме. Благодарение на влизането си в ЕС, затрихме почти 2/3 от животновъдството в България. А вредните и глупави изисквания на Брюксел ще довършат скоро и малкото останали животни в България. И тогава ще се радваме на замразено от 20 години говеждо, което ще ни продават същите тези, които са ни накарали да си унищожим животните. Само пълен и завършен идиот не би намерил причинно-следствената връзка и целта.
България изсича лозята си, изкоренява розите си, изсича овощни дръвчета. В селското стопанство вече поминъкът е изцяло зависим от европейските субсидии. А те се разпределят между тези, които държат властта, а до производителите стигат центове. Субсидии получават зърнопроизводителите, те определено оцеляват. Ама да напомня, че житото сееш, жънеш и нищо не остава. Докато за лози, овощни дръвчето, рози, се изисква години наред гледане и грижа, докато дадат плод. И остават и за следващите години.
Плодородната земя, която даваше плодове и зеленчуци, жито, сега е „засадена“ със соларни панели, които като черни гнусни насекоми превземат всичко, а около тях измират дори бактериите в почвата и животните бягат.
Минете да видите изоставените разрушени розоварни. Масивите с рози, останали буренясали и необрани. От България – страна на розите, се превърнахме в България – страна на разрухата.
Горите ни ги изсичат, все едно враг, който ни е победил, иска да изсмуче всичко полезно от територията ни. Водата изчезва. Сега се обнародва споразумение с Израел за водите. Нерде Ямбол, нерде Стамбул! Откъде накъде Израел. Дори не са ни гранична държава, нищо, че някои техни представители активно участват в българската политика. Защо три години се мълчи за това споразумение? И защо никой не се притеснява от политиците, че язовирите са празни и много населени места са с режим на водата?
На враговете ни им трябва земята ни. Тя е на прицел. Населението им трябва в крайно ограничен мащаб, за да служи за обслужващ персонал.
И всичко това се случва под малоумните крясъци на тълпата, която не вижда по-далеч от носа си. Малцината осъзнаващи реалността са в ужас, но никой не ги слуша. Пляскат кебапчета и бира, крещят „България на три морета!“ на три ракии и не им дреме, че пред очите им ни унищожават.
Българи, време е да се защитим. Земята ни е на прицел. Българите сме на прицел. Разберете, че външните не са ни приятели, а врагове. Чужди свои никога не стават! Никой не ни мисли доброто. И ако не намерим сили да отхвърлим това зло, наистина ще сме последните.
Куршумът лети, драги сънародници. Към челата ни!
Елена Гунчева-Гривова
