Знаете ли къде е проблемът на българите? Примирили са се, доволни са в кочинката си. Тук-таме някой откачен като мен рита и не иска да се примири, но колко сме такива? Повечето са на принципа „Ден да мине, друг да дойде!“ и единственото им желание е да не стане още по-лошо или ако стане, тях да ги подмине.
Вчера говорихме с един полицай. За обстановката, и той тъжен за това което се случва. Но обяснява, че са виновни в София. Софиянци трябва да се вдигнат, ама на тях им дават големи заплати и те си траят. Оттук какво можело да се направи?
Донякъде се съгласих. А след това виждам боклуците навсякъде наоколо. Изоставеното училище. Безхаберието, мръсотията. Минавали сте през български села – безутешно в повечето случаи, разрушаващи се изоставени къщи, буренясало, само местните „мислители“ поркат от сутринта пред кръчмата. Е, понякога има разлики. Например улица, с боядисани бордюри, посадени цветя, дуварите боядисани и с рози, дворовете чисти, сложено ново и чисто българска знаме. Хората се събрали, сложили къщичка за книги на центъра, пооправили, събрали се заедно и изчистили.
Да, кардинално не можем да решим проблем. Но можем да започнем. Като не си изхвърляме боклуците в природата и на улицата. Заведете детето си в читалището. Заедно отидете до български паметник и поставете цветя. Помогнете си взаимно да си стегнете къщите. Не живейте, така, все едно сте умрели, а така, все едно животът ви започва. Не се оставяйте местните политици да ви лъжат и манипулират или да ви карат да се страхувате. Живейте! Започнете от някъде.
Да, други са виновни. Но и ние сме си виновни. Защото се предадохме без бой. Без съпротива. Без мисъл. Но започнете промяна. Ден по ден. Малко по малко. Това ни е Родината. Друга си нямаме.
Елена Гунчева-Гривова
