Значи, когато чухме записите на пепетата, беше добре и правилно, че Радостин Василев ги е записвал. Аплодисменти, анализи, „геройство“ в името на истината. Но когато същият човек записва частни разговори с политически лица, изведнъж става „неморално“, „опасно“, „незаконно“.
Така ли, мили мисирчици?
Така ли работи „моралната ви оценка“ – според това кого обслужва моментната ситуация?
Нека ви го кажа направо:
‼ ‼ ‼ ‼ ‼ ‼
В българското законодателство няма такова понятие като „незаконен запис“, направен от участник в разговора.
Има запис, който може да не бъде признат като доказателство в съдебен процес , ако не е направен със съдебно разрешение по Закона за специалните разузнавателните средства. Но това не значи, че самото записване е престъпление. Участникът в разговора има право да записва – включително за самозащита.
Капиш?
‼ ‼ ‼ ‼ ‼ ‼
Когато записът разкрива злоупотреби с власт, политически договорки, задкулисие – ние, обществото, имаме право да знаем.
Не може да аплодираш един запис, когато те устройва, и да ревеш за морал, когато те удря. Или приемате, че информацията е сила, и я използвате, независимо кой я поднася – или си признавате, че просто сте удобни говорители на този или онзи интерес.
Така че хайде малко по-сериозно. Не записът НЕ Е незаконен и не записът е проблемът.
Проблемът е в съдържанието му.
Лилия Божкова
