Ивайла Бакалова е сред най-популярните и успешни носителки на короната на „Мис България“. Левтера Янис е собственик на единствения по рода си концептуален мултибранд магазин Plus Zero Concept Store. Двете са приятелки от дълги години, а сега са обединени от каузата да помагат със своето сдружение „Вяра в добрите хора“. На 8-ми и 9 ноември те организират втория си голям благотворителен базар в Tenta, а средствата са за хора в нужда. На 13 ноември пък ще има голяма благотворителна вечеря, а със събраните средства ще бъде изграден дневен център за бездомни и възрастни хора.
– На 8-ми и 9-ти ноември организирате благотворителна разпродажба. Каква е целта?
– Ивайла: Разпродажбата ще бъде в Tenta, заедно с нас в организацията участва и Мария Бонева. Отваряме от 10 часа сутринта и ще сме там, докато има хора. Tenta е изключително удобно място, защото разполага с паркинг, кафене, има и място за хапване. Така че хората могат да съчетаят пазаруването със среща с приятел, например. Идеята ни е всеки да може да си купи нещо красиво и модерно на добра цена, а сумата, която плати, да отиде за добра кауза – топла храна за възрастни и хора в нужда. Работим заедно с Мартин Мартинов и фондацията „Подай ръка“. Той се занимава с тази кауза вече девет години, а ние се присъединихме към него преди повече от година. Обединихме усилия и заедно с Тери организираме разпродажби и осигуряваме финансиране, а той готви и раздава храна всеки ден от 16 до 17 ч. в центъра на София.
Левтера: В разпродажбата ще участват едни от най-добрите маркови магазини в България със свои артикули – Plus 0, PAP, Bapa, Junior, REVIE, Vision. REVIE, например, е винтидж бутик за висок клас дрехи втора употреба, в който се предлагат марки като Chanel и Dior на наистина символични цени.
И: Освен това много наши познати – известни личности, ще дарят свои дрехи, много от артикулите са дори с етикети и те ще се продават на цени от 20 лв. до 150 лв.
– Първата такава голяма разпродажба, която организирахте, беше през април. Колко средства успяхте да съберете тогава?
– И: Първата разпродажба беше изключително успешна. Всички, които дойдоха тогава, останаха много доволни, всеки намери по нещо за себе си, някои даже се връщаха по няколко пъти. Вярваме, че и сега ще е така. Относно равносметката – миналият път събрахме над 34 050 лева. 31 хиляди от разпродажбата и още 3 хиляди получихме като дарения по банковата сметка на сдружението ни от хора, които не успяха да дойдат на базара. С тези пари все още успяваме да финансираме топлите обеди. Важно е да уточним, че разходите са изцяло за наша сметка, а приходите – само за сдружението. На този етап не взимаме една стотинка от парите, които идват като приход от разпродажбите.
Л: На място на базара ще има и кутии за дарения, така че ако някой иска, може и по този начин да подкрепи каузата.
– А на колко хора успявате да помогнете?
И: Между 120 и 150 човека получават храна всеки ден от понеделник до петък. Броят им варира в зависимост от това колко хора ще дойдат.
Л: Не раздаваме само храна. Два пъти вече сме помагали с лекарства, одеяла. За Коледа подарихме на всеки шапки, шалове, ръкавици, чорапи. За 8 март зарадвахме жените със сапунче и крем с българска роза. От време на време им купуваме по нещо сладичко и всички са много доволни и щастливи.
И: Опитваме се по някакъв начин да ги стоплим с отношение. Хората не идват на тези опашки само за храната, те имат нужда от внимание, чакат да ни видят.
– Организирате и благотворителна гала вечер на 13 ноември. За какво ще бъдат използвани средствата от нея?
И: Наблюдавайки хората на опашката, стигнахме до идеята да направим нещо повече за тях. Искаме да изградим дневен център, където тези хора да могат да се събират, да комуникират, да се стоплят, да изгледат някой филм, да хапнат. Той ще е отворен от 10 ч. сутринта до 18 ч. Искаме да им създадем добри условия – да има отопление, маси, столове, кухня. Надяваме се да успеем да направим и баня. Ще сложим книги, табла, шах. Вече водим сериозни разговори със Столична община и имаме уверението, че ще ни помогнат да намерим подходящо място, което да облагородим със събраните от гала вечерята средства. Нашата кауза е насочена към по-възрастните, защото те сякаш са забравени от обществото и много по-малко инициативи се организират за тях. А народ, който обръща гръб на миналото и на предците си, няма бъдеще. Възрастните приличат малко на децата –имат нужда от помощ, от повече внимание. Но докато децата с всяка изминала година стават все по-самостоятелни, то при възрастните е обратното. Искаме да събудим в хората отговорността към предишните поколения.
– Каква е програмата за гала вечерята и как могат хората да присъстват на нея?
Л: Продаваме куверти, цената на един е 300 лв. Могат да се закупят от магазин Plus Zero Concept Store на ул. „Позитано“, както и в профила на сдружението ни в Инстаграм – Faith in good people. Който иска, може да ни пише и да си вземе куверт.
И: Алекс Богданска и Башар Рахал ще са водещи – напълно безвъзмездно. Ще участват Азис, Мила Роберт, Мария Илиева. Ще има и ревю на Beyond Atelier на Борче Ристовски. Той сам пожела да участва, защото много се развълнува от каузата и това го вдъхнови да създаде специални тоалети, с които ще облече едни от най-стойностите жени, прославили България. Подготвяме и благотворителен търг, в който ще предложим много ексклузивни вещи, както и томбола с награди за хората, купили си куверт. Сред наградите са малък диамант от SSG, круиз за двама, СПА почивка, Христо Стоичков ще подари ваучер за магазина си и за своята Зала на славата. Вечерта ще бъде закрита със специално изпълнение на Мила Роберт и Азис. Той винаги много ни подкрепя и е пример за човек, който не идва от заможно семейство, но въпреки това е изключително успешен.
Искам от цялото си сърце да благодаря на всички, които ще се включат в гала вечерята. В наши дни много по-лесно отделяме от средствата си, но не и от времето си, защото е трудно да се съвместяват всички ангажименти. Затова съм изключително благодарна на всички хора и артисти, че ни помагат – днес няма нищо по-скъпо от времето. Дарявайки малко от времето си, заедно даваме много любов и надежда на нуждаещите се. Освен това показваме, че ако се обединим, можем да успеем. Организацията на такова събитие е наистина сериозна и трудна, но трите с Тери и Мария Бонева сме си разпределили задачите. Обединяваме сили, желание и талант да жонглираме с всички ангажименти в името на добрата кауза.
– Какви са хората, които се редят на опашките за топъл обяд? Разказват ли как са стигнали до това тежко положение?
И: Много от тях са с тежки съдби, а са имали сериозни професии – някои са били доктори, инженери, учители. Животът им днес е тежък, живеят в крайна нищета, нямат деца.
Л: Доста от тях са с ниски пенсии, има такива, които са жертви на имотната мафия и са останали на улицата. На опашката се реди и професор от БАН, който е бил подведен да инвестира в биткойни – заложил е апартамента си, загубил го е и доскоро живееше в кола. Една от жените пък се грижи сама за внучетата си, защото дъщеря й и зет й са починали. Платихме й наема за три месеца, а Марти й дава торбички с храна. Успяхме да облечем и едно момиче за абитуриентския й бал – взехме й тоалет и обувки, осигурихме грим и прическа, а Мартин й организира парти в ресторант.
– Обществото често подхожда със съмнения към бездомните. Смята, че са пропаднали, че искат пари, за да пият, че сами са си виновни за положението. Сблъсквате ли се с такива случаи?
И: Не съдим хората и знаем, че не са стигнали до това положение от хубаво. Всеки има своята лична трагедия. Не може да откажеш храна на човек в нужда. Затова и искаме да направим този център – да им осигурим поне малко топлина, любов, човешки условия. Не искаме възрастните да си отиват забравени и изоставени, а да знаят, че все пак някой го е грижа за тях. На опашката идват и млади хора – на 20, 30, 40 години. На тях искаме да дадем път и посока.
– А оценява ли се помощта ви?
Л: Да, много са благодарни. Вижда се в очите им. Лятото повече време отсъствахме от София и след това като се видяхме с хората от опашката, те много ни се зарадваха. Интересното е, че много от тях ни молят за книжки. Искат да четат, а нямат възможност да си купят.
– Имате ли вече идеи и за следващи инициативи?
И: Да, имаме доста по-смели идеи. Искаме да насочим вниманието на обществото към един ужасяващ въпрос – България е страната, която изхвърля най-много храна в Европейския съюз, а толкова много хора гладуват. У нас законът е такъв, че за бизнесите е по-лесно да хвърлят ядене, отколкото да го дарят. Има прекалено много изисквания, които затрудняват даряването. Планираме да организираме обществен дебат на тази тема и да променим това положение. Наскоро с мен се свърза момче от фирма, която изхвърля по няколкостотин сандвича на седмица, и иска да ни ги дарява. Това е храна, която е в срок на годност и с всички документи. Има много компании, заведения, хранителни вериги, които са в тази ситуация. Но е важно да се замислим, че промяната идва от всеки от нас – когато си в заведение и не изядеш цялата поръчка, помоли да ти я сложат за вкъщи, а след това на улицата я дай на човек в нужда. И не бива инициативи за събиране на храна да се случват основно по празниците. Хората трябва да ядат всеки ден, не само по Коледа и Нова година.
Л: Нужно е да се говори повече по тези въпроси. Ние успяваме да нахраним 150 души, но това е само в центъра на София. А знаете ли колко са по кварталите? А из страната? Искаме да променим начина на мислене на хората да си дадат сметка за тези неща. Знаете ли, дори и да съм имала тежък ден, вечер си лягам с мисълта, че поне сме успели да нахраним 150 човека. И това ме кара да се чувствам по-добре и да не се ядосвам толкова.
– Ключово е възпитанието на децата. Вие как учите вашите на доброта?
И: Нашите дъщери са част от сдружението и участват активно. И двете учиха в чужбина, където имаха часове по доброволчество и ходеха при възрастни хора. Те ни дадоха идеята, че това трябва да залегне и в нашето образование – да има и тук такова обучение за добродетели, да извършват доброволческа дейност, която сами да избират, и това да влиза във формирането на крайната оценка. Много се надявам тази идея да се реализира. Да си интелигентен, умен, начетен е много хубаво, но няма нищо по-хубаво от това да си добър. Като майки смятаме, че е важно да възпитаваме децата си в добро ежедневно. Защото това, което остава след нас, е това, което правим за другите.
Л: Спомням си, че дъщерите ни бяха много развълнувани, когато отидоха за пръв път в дом за възрастни и четоха книги на хората там. След това дъщеря ми цял час разказва как е минало всичко. Сега и двете много ни помагат, ще си дойдат специално за разпродажбата и благотворителната вечеря и ще настаняват гостите.
– В живота винаги има тежки моменти, всяка от вас е преминавала през такива, а те нерядко ни обезверяват. Губили ли сте вярата в доброто?
Л: Не съм загубила вяра, макар че признавам, покрай организацията на гала вечерята се разочаровам от някои близки. Но това са дребни разочарования, които няма как да ни разклатят с Ивайла и Мария. Борбени и силни жени сме. Хубавото е, че хората ни имат доверие. Има доста случаи на доброволчески организации, които лъжат и прибират пари за себе си, но хората знаят, че на нас могат да се доверят. Ние не само че не взимаме, но харчим и лични средства.
И: И аз не съм губила вяра. Да, понякога е трудно, но въпреки това не съм се отказала. Имаше един случай, когато раздавахме сладки и хората малко по-агресивно се нахвърлиха, за да си вземат повече. Тогава ми стана тъжно, защото си дадох сметка, че го правят, тъй като са гладни, а гладът може да е по-силен от разума. Не ми се е налагало на гладувам и не мога да си представя колко е тежко да не ядеш с дни, да се редиш на опашка за храна и да чакаш някой да ти подаде. Но честно казано, няма как да загубя вярата в доброто, когато виждам колко много хора, всеки със своите ангажименти, се включват в каузата ни. Между другото, научно доказано е, че ендорфинът – хормонът на щастието, се активира не когато получаваме, а когато даваме. Спомням си, когато на 24 декември раздавахме шалове и шапки. Беше страшно студено, но това ме зареди с толкова хубава енергия, особено след всички битки, които водих през последните години.
– А кое е най-голямото чудо, най-голямото добро, което на вас животът ви е дал?
Л: Самият факт, че имаме добър живот и финансовата възможност да помагаме. Господ ни е дал повече от това, което ни е нужно, и затова трябва и ние да даваме. Щастлива съм със семейството ми и че имам такъв добър мъж до себе си, който ме разбира и е толерантен към ангажиментите ми.
И: Аз обичам да помагам. Не само на нуждаещи се, на приятели също. Всичко приемам присърце. Цяла България знае за битките, които водих през последните няколко години. В мен е много засилено чувството за справедливост. Но най-голямото добро в моя живот са двете ми деца. Едното се появи, когато бях по-млада, а втората ми дъщеря Вяра се роди, когато бях на 42 години. Мисля, че е подарък от Господ за всички добрини, които съм направила и ще продължавам да правя. Неслучайно дъщеря ми се казва така – и в най-трудните моменти вярата е тази, която те държи, помага ти да се пребориш и да намериш спокойствието и щастието. За мен най-ценно е да даваш. Всичко друго го изяждаш, изпиваш, износваш. И е много хубаво, когато се обединим.
Ивет Савова
filternews
