Много хора не виждат това, което е пред очите им. Не се замислят и съответно не могат да стигнат до правилни изводи за случващото се. Събитията винаги ги изненадват, а те с отчаяни погледи се питат къде са сбъркали. А светът се променя – пред очите ни, като бавен ледник, който променя земята и бавно помита всичко. Неусетно. С всеки ден по малко.
Не виждаме как се променят ценностите на младите. Или сме учудени, въпреки че сме активни участници в тези промени. С всеки час, в който майката трябваше да работи на второ място, за да се издържа семейството, и няма време за детето. С всеки час, в който детето е оставяно пред телевизора, докато майката пуши на терасата. С всеки час, в който бащата е в кръчмата, а синът му няма с кого да поговори и да излезе да порита топка. С всяка глупост, на която не се противопоставяме. С всяка облечена розова тениска на синовете ни по настояване на училищните власти в знак на толерантност към някои и някъде. С всяко отпадане на стихотворение в учебниците…..с всеки път, когато не спираме на сирените на Втори юни и децата ни гледат….
Днес нашите деца живеят в различен свят. Капсулиран и измислен. Не реален. Захранени с евроатлантически ценности, не могат да видят това, което е пред очите им. Живеят с илюзията, че са свободни, а всъщност са много по-зависими от социално слабите на помощи от държавата. Смятат, че е нещо нормално да си прекарват дните в МОЛ-а, да правят пърформанси, да събират капачки за кувьози. Да пътуват до екзотични дестинации. Да си правят пластични операции, защото красотата е култ, естественото е табу. Темите им да са последните разводи и връзки на певачки и актьори. Да се смятат за обществено полезни с това, че са си сложили някое знаменце на профилната снимка. Такива ми ти едни работи….
А всъщност реалността е много сурова и нашите деца не са подготвени за нея. Те дори не биха забелязали как се случват важните неща. Не виждат причините и не виждат последиците. Смятат се за умни, но се оставят на течението. Вкопчени в ценности, които не са техни и не са важни.
Истината е една. Светът се променя. Изконните човешки ценности са едни. Истината е една. И е важна, за да се осъзнаят действията на държави и лидери и общества. Войната понякога е пречистваща. Защото гнилото отива в небитието. Хората се осъзнават кое е важното. И осъзнават, че пърформанса и гневният пост в туитър или фейсбук нямат никакво значение, а има значение дали си готов да вземеш оръжие /и да знаеш какво да правиш с него/ и да защитиш семейството си, децата си, Родината си, това, което е важно за теб. Има значение дали искаш детето ти да празнува Лазаровден или Хелоуин. Има значение дали осъзнаваш как чужди те използват и използват Родината ти. За съжаление в България има много свестни и готини хора, които не осъзнават какво се случва. С някакви фантастични ценности, които не кореспондират с реалността. Смятат се за възвишени и цивилизовани, например в сравнение с мен. Защото аз смятам, че основните ценности са Бог, България и семейство. Защото не се интересувам от чуждите, а от своите. Защото България ми е по-важна от Окраината и всякакви други държави. Защото САЩ са ми чужди и англосаксонските ценности също. Защото смятам, че националната държава е единствено важната. Не приемам либералните ценности и ги смятам за вредни. Това, че някой е различен – по различни признаци, не означава, че не го уважавам и не зачитам правата му. Но пък не искам да ме управлява и да ми дава насока на мисленето – на мен и на детето ми. И на българите.
Светът не е еднакъв. В едно и също време съществуват различн цивилизации и ценности. От племената в Африка, които живеят така, както са живели дедите им. До японците със специфичната им култура и желание за хегемония. През американците, готови да воюват с всичко, което мърда, за пари, ресурси и власт. През руснаците, които помнят как се защитава Родина и колко жертви са необходими. През арабските държави, в които жените са забулени и нямат права. През лондонските прайдове, на които шестват мъже с розови дантели и високи токчета. През българите, които са на кръстопът кой свят е техният.
Сега е време на избор. Време е поколенията да решат кой свят е техният. Кои са важните неща за тях. И дали България, българите, историята и традициите ни все още имат място в живота им.
Закъсняхме. Но все още можем да се съпротивляваме, стига да осъзнаем какво се случва и какво искаме. От това започва всичко – от осъзнаването. Който каквото и да ви каже, както и да ви надъхва, истината трябва да я осъзнаете с разума и сърцето си. И ако в сърцето ви е България, изборът е ясен!
Елена Гунчева-Гривова
