Тоя следобяд влязох в директен сблъсък с едно особено отровно насекомо – гербаджийската калинка Калин Каменов, кмет на Враца, родом от село Галатин, с „диплома на юрист“. Видях го точно на центъра, между ОББ и ДСК ( градът ни е пълен с банки и беднотия ), изтупан със светло пепитено сако и светъл летен панталон, в стил „конферансие на цирков спектакъл“. Това е герберската представа за елегантност. „Обясняваше“ нещо на двама подгласници, които го слушаха като оракул.
Беше с гръб към мен. Викнах му:
– Здрасти, кмете!
Величието от Галатин се обърна недоволно. Усети липса на уважение във фамилиарния ми поздрав. Продължих:
– Как ти вървят делата в братска Италия?
Обърка се. Италианските му дела отдавна бяха замръзнали. Аз ги бях замразила. Подсетих го:
– Аз съм тая, чийто труд в село Болгаре, Ломбардия, ти открадна. Сега чат ли си за кого и за какво става дума?
Величието се нацупи и понечи да се извърне към подгласниците си, ломотейки:
– Да. Добре. И кво?
– Как какво, бе калинке! Ти ОТКРАДНА моя труд. Защо го направи? Мислеше, че цялата страна няма да разбере, че си крадец и плагиатор, така ли?
Врътнах се на пети да продължа пътя си, но зад гърба си чух:
– Таа аа ненормална …
Човекът „изясняваше“ ситуацията на подгласниците си на галатински диалект с гербаджийска „откровеност“. Вбеси ме и извиках:
– Кой е ненормален? Аз съм „ненормална“, че те уличих пред цял народ в плагиатство и кражба, а ти си НОРМАЛЕН, защото крадеш моя труд, така ли? Това ли е нормално? Поне ми се извини – сега имаш възможност!
Ако можехте да си представите с каква дива злоба ме гледаше този индивид! Извинение ли? Той ме отравяше, чупеше черепа ми с поглед. Лицето му е черно по природа, но сега стана сиво. Просъска ми:
– Изчезвай!
– Моля? Я повтори! – извиках. – Как смееш да ми говориш по тоя начин, крадецо на труда ми?
Тръгнах си. Гадеше ми се. Защо изобщо заговорих този екземпляр?
Нима съм очаквала нещо друго, освен чудовищна наглост и простащина? Да, колкото и наивно да звучи – очаквах нещо подобно на извинение. Но ми се озъби неандерталец. Гербопитек.
На читателите, които не познават случая, ще обясня, че врачанският кмет Калин Каменов в сговор с ямболската герберска номенклатура Таня Димитрова, уличена в злоупотреби в особено голям размер и изпратена от Бойко Борисов като генерален консул в Милано, си присвоиха през миналата година моя изследователски труд в с.Болгаре в Ломбардия и усилията ми за побратимяване на това чудно селище с древен български произход с моя роден град Враца. Да, аз съм родена в центъра на Враца, родителите ми бяха сред най-културните хора в града, а Калинчо, дошъл вчера от Галатин, ми съска…да изчезвам.
Мрачната история на това особено драстично плагиатство съм описала в статията си „Герберско кощунство с името на Васил Левски в село Болгаре, Ломбардия“, която на 10 октомври 2021 г. бе публикувана във всички новинарски сайтове в България. А после по странен начин почти изчезна от Гугъл. Но, ако я потърсите – ще я прочетете, още я има. За тази безсрамна интелектуална кражба писах и в „Свободно слово“, след като Таня Димитрова най-сетне бе натирена от дипломатическия пост, за който не притежава никакъв ценз и морал. „Побратимяването“ замръзна след моята статия.
Този врачански кмет се слави като страшно злостен и отмъстителен. Така че, ако нещо ми се случи, ще знаете откъде е дошло и кой го е пратил. Но нима това е причина да не го разобличавам – дори при случайна среща на улицата?
Милена Върбанова
