Ето какво заглавие четем тази вечер в една от сороските платформи – „Площад Славейков“: „Вътрешно разследване на „лицето Александър Морфов“ за дискриминация“. Текстчето звучи злорадо. Соросоидите и депесарите предвкусват триумф. Цялата посредственост начело с директора Василев е строила бойната си фаланга и се готви да атакува под звуците на зурни и тъпани – като през Средновековието. Морфов ще бъде „съден“ за „политическа дискриминация“, но всъщност той е истинската жертва на политическата дискриминация. И на дискриминацията на посредствените навлеци в културните институти. Идва ми на ум ботевият стих от „Хаджи Димитър“:
„В таз робска земя ще да загине
и тоя юнак …“
Век и половина подир гибелта на Хаджи Димитър, пак Доган се разпорежда в „таз робска земя“. Сега е решил да докопа светинята, наречена на името на Вазов. Мафията отдавна мечтае да командва „културата“.
Мисля, че ако Доган е интелигентен, за какъвто го смятат, сам ще отзове тази разпищолила се „пиарка“ от поста, който никак не е лъжица за нейната уста. Излизането й от театъра ще успокои духовете.
Но ако нейните безсмислени оплаквания продължават и Морфов бъде унизен …
Е, тогава, надявам се, с него да си тръгнат всички талантливи актьори, режисьори и служители на Народния театър – ако имат елементарно чувство за чест. Нека Василев и „пиарката“ му останат сами. И да играят абсурдния си спектакъл сред кънтящата пустота на напуснатата от изкуството сграда.
Милена Върбанова
