Не, защото това е „пътуващ сюжет“ в езотеричното пространство
На абориген в Австралия може да му хрумне някаква тема и същата да прелети до чукчи в Сибир
В грозно плагиатство обвиниха Кирил Петков. Откраднал идеята държавата да си върне пристанище „Росенец“. Този акт на патриотизъм обаче първо светнал в главата на Бойко Борисов. Петков бил джебчия, който бръкнал в джоба на Борисов.
Каква е истината?
Плагиатството е сложна материя. Далеч не е само заимстване едно към едно. В него присъстват така наречените „пътуващи сюжети“. На абориген в Австралия може да му хрумне някаква тема и същата да прелети до чукчи в Сибир. Както от Банкя до Харвард. Никой не краде интелектуална собственост в езотеричното пространство. Защото разработва материята самостоятелно, по свой маниер, автентично.
За да докажа защо „Росенец“ не е плагиат, ще разкажа историята на „Гераците“. Според Елин Пелин неговата повест била откопирана в драмата „Боряна“ на Йордан Йовков.
„Един ден, в село като бях, заболя ме зъб. Ама много силно ме заболя, нетърпимо силно ме заболя“, спомня си класикът от Шопско. Посред нощ тръгнал от Байлово да търси помощ в София. Страданието било толкова мъчително, че крачел през полето и викал. Воплите чул друг странник, който водел дете сираче. Да му дири работа в столицата, защото семейството му пропаднало. От делби, крамоли, пиянство и болести.
„И тогава ми дойде на ума идеята за „Гераците“ – сочи писателят. – Много мислих върху нея, много бележки си правих и веднъж седнах и написах една-две глави от нея.“
Между 1904 и 1907 г. части са публикувани в периодичния печат. Цялостно повестта излиза през 1911 г. Елин Пелин обаче продължава да се труди над текста. „И той беше един от ръкописите ми – твърди авторът, – върху който аз съм най-много работил, с най-голяма любов съм работил и може би с вдъхновение, защото действително го писах с едно вдъхновение, ако това може да се каже вдъхновение.“
Вдъхновението на болния зъб!
Отново остра болка връхлита Пелинко през 1932 г. Тогава се появява „Боряна“ на Йордан Йовков. Драмата първо е печатана с продължение в списание „Българска мисъл“ и скоро е събрана в книга. Междувременно се репетира в Народния театър под режисурата на Николай Масалитинов. Генералната репетиция е отворена за публиката и Елин Пелин е сред зрителите. До съпругата на Владимир Василев, директор на театъра. Тя свидетелства:
„А он неспокоен, неспокоен; току ми дума – Цвете, каже, видиш ли го тоа – Димов, – он е цял откраднат от моите „Гераци“.“ Актьорът Иван Димов изпълнявал ролята на Андрея, един от синовете на Златил.
Премиерата на „Боряна“ е на 18 септември 1932 г. Елин Пелин пак е в храма на Мелпомена, този път в компанията на Добри Немиров. По средата на представлението скача и вика: „Хайде бе, тръгвай, не видиш ли, че „Гераците“ са обрани напълно!“
Тази нощ повтаря оная със зъбобола. Пелинко не го хваща сън, премята се от нерви в леглото. Рано сутринта вдига телефона и звъни на критика Георги Константинов: „Константинов, тебе те нямаше снощи в театъра… Иди, иди утре да видиш как Йовков е окрал моите „Гераци“…“ От сцената скандалът се прехвърля по кафенетата и в печата. В авторитетния седмичник „Литературен глас“ Елин Пелин прави убийствена съпоставка между повестта и драмата:
„В „Гераците“. Старият Герак, стар българин, който иска да господства вкъщи, изпуща юлара из ръце. Крие парите от синовете си.
В „Боряна“. Златил, също стар българин. Обрал някога баща си и крие откраднатите пари от синовете си. Той също иска да бъде господар вкъщи, не му се удава да управлява отраснали вече мъже.
В „Гераците“. Божан, най-старият син на дядо Йордан, хитър, скритен, работлив и жаден за пари. Той си туря на ум да обере баща си и най-после го обира.
В „Боряна“. Рали – най-старият син на Златил. Скритен, работлив и жаден за пари. Той си туря на ум да обере баща си и го обира.
В „Гераците“. Петър – средният син на дядо Йордан. Безгрижен и нехаен ходи по кръчмите и пие. Не обича да работи, но има добра душа и домашните раздори го огорчават. Той казва: „Добре прави старецът! Нека ги крие тия пущини (парите). Кога да е, пак тая душа ще пие и яде от тях!“
В „Боряна“. Средният син на Златил, Андрея. Безгрижен и нехаен. Не му се работи. Ходи по кръчмите, пие и се готви за кмет (за да оправдае леността си). Той казва на брата си Павел: „Каквото и да прави баща ни с тез пари, пак на нас ще ги остави.“
В „Гераците“. Павел, най-малкият син на дядо Йордан. За него е казано: „Старият Герак възлагаше най-много надежди на Павел.“
В „Боряна“. Павел – най-малкият син на Златил. При една среща с него Златил му казва: „Хей, синко. Павле, на теб ми беше надеждата.“
Има още съвпадения, но тук е най-очевадното. Двамата герои са не само най-младите от тримата братя, а и адаши!
На Йордан Йовков викали „мълчаливеца“, не бил по празните приказки. Сега обаче не може да мълчи. На 30 септември отговаря във вестник „Зора“. „Заявявам – кълне се той, – че когато пишех драмата си „Боряна“, нито за миг мисълта ми не се е спирала върху повестта на г. Елин Пелин. Нито ми е минавала през ум дори. Изходната точка, първоначалната идея за драмата си аз взех от собствения си разказ „Имане“ (във „Вечери в Антимовския хан“). Отначало сюжетът беше по-друг и претърпя ред изменения, които са известни и на г. Д. Шишманов, комуто по него време бях разказал плана си.“
Фабулата се оформила окончателно след среща с Петко Тишелов, гимназиален учител по литература в Харманли. Той му споделил историята на едно семейство в старозагорско село. Автентична, защото били роднини. Йовков го помолил за повече подробности, както и да даде на учениците упражнение по темата за парите в семейните отношения. „Учениците писаха с увлечение и имаше ценни изложения за целите на писателя“, спомня си Тишелов.
Йордан Йовков отбелязва, че прототипът на Златил е жив. „Ако стане нужда – обещава той, – аз ще кажа и името му, и селото, гдето живее. Г-н Елин Пелин и приятелите му (пък и ония, които поискат) ще могат да отидат там и да го видят с очите си.“ Писателят добавя, че никога не е изпитвал липса на сюжети. Трябвало му още един живот, за да ги осъществи. На драго сърце би отстъпил на ония, които напразно ги търсят.
Накрая Йовков припомня едно пророчество на Елин Пелин. Негови са думите, че ако някога в България се роди гений, той ще е геният на завистта. Според автора на „Боряна“ успехът на пиесата е накарал колегата по перо да го обвини в плагиатство.
Аплодисментите не са само в Народния театър, ръкопляска и публиката в провинцията. „Като режисьор на пиесата аз винаги пътувах с артистите и можах да наблюдавам с какъв възторг посрещаха представлението на „Боряна“ зрителите от село“, доволен е Масалитинов.
Йордан Йовков не е преписал „Гераците“. Става дума за „пътуващ сюжет“, който тръгва от античността, за да гостува на класици като Плавт, Молиер, Гогол. Никой по света не ги е обвинявал в кражба на интелектуална собственост. Ние обаче сме люлката на завистта.
В случая „Росенец“ Бойко Борисов е Елин Пелин, а Кирил Петков се е маскирал като Йордан Йовков. Задача на политолозите е да установят как този сюжет прескочи от Банкя до Харвард. Макар че разстоянието е далеч по-малко от Австралия до Сибир.
trud.bg
