Имам усещането, че ако стане ядрена война и България е засегната, ще умрем, глозгайки се един друг и мразейки се, без да виждаме общия враг. Няма да се научим. Всеки се е вторачил в пъпа си и смята, че знае всичко и мисли най-правилно. Дори не допуска еретичната мисъл, че този отсреща също може да е прав, а той самият да греши.
Българинът много мрази другите българи, които не са: от неговото село или град, от неговата партия, от неговия футболен отбор и от неговата рода. Заради тази омраза той е готов да прости на чуждите врагове, но ще гони българинът – негов враг, до дупка. И най-често това е взаимно.
Както Иречек е казал: „Най-великият гений на българите е завистта!“. А аз ще добавя – и омразата. Така, както българин завижда и мрази, никой друг не може.
Около нашият казан дяволи няма, българи. Сами си го палим, сами се варим, сами се печем и сами се затриваме. И убиваме душите си.
Само ако злобата и завистта бяха енергия, България щеше да свети като супернова.
Елена Гунчева-Гривова
