АМБРОУЗ КЕЙН 13.01.2025 г.
През дългите години като ченге (сега пенсионер) и след като съм работил за четири отделни правоприлагащи агенции през цялата си кариера, съм патрулирал заедно с множество жени полицаи. Някои бяха по-добри от други, без съмнение, но бих казал, че по-голямата част от тях бяха или невпечатляващи, или абсолютно безполезни, които бяха наети само заради пола си.
Дори най-добрите жени полицаи, по отношение на производителността и качеството на работа, са били под средни в сравнение с мъжете служители. Това не означава, че мъжете офицери никога не са правили грешки, или са участвали в лоши решения, защото много от това се е случвало. Но мисля, че може да се направи основателен извод, че когато на жените беше позволено да навлязат в професията, за да работят като улични, или патрулни полицаи, това отвори цяла планина от проблеми, които повечето хора не осъзнават.
Беше широко прието сред мъжете полицаи през 70-те и 80-те години на миналия век, че жените не принадлежат към полето на правоприлагането, поне по отношение на работата в патрулиране. Нямаше нужда да убеждавам офицерите-ветерани в моето време в това, въпреки че днешните по-млади и по-социално обусловени офицери вероятно няма да се съгласят с подобни политически некоректни понятия. И ако го направят, те са се научили да го запазят за себе си.
Следващото е моят опит да обясня защо жените не принадлежат към професията на правоприлагащите на место органи. Тоест да работят като улични ченгета, да извършват арести и да се занимават с физическите и опасни аспекти на работата. Това не означава, че те не могат да работят в помощни функции, като диспечери, защитници на домашното насилие, специалисти по оглед на местопрестъпленията, служители в полицейските регистри, помагащи на провонарушители деца и други подобни. Но това е съвсем различно в сравнение с жена, на която е дадена властта на значката и й е наредено да излезе извън управлението и да победи престъпността. Ефектът, който това има върху женската психика и нейното самовъзприятие, не е добър, особено в епоха, в която на жените се казва колко са прекрасни единствено заради пола си и как могат да направят всичко, което може един мъж. Това неизбежно води до множество психически сривове, дълбоко разочароващи кариери, изобилие от разводи и безброй съдебни дела за сексуален тормоз, всички плащани от прекомерно тормозени граждани.
Първото нещо , което бих казал е, че на жените им липсва силата на горната част на тялото, необходима, за да покорят в арест мъж, който е жесток. YouTube и други социални медийни платформи имат безброй полицейски видеоклипове от реалния живот на жени полицаи, които ги бият като парцали много по-силни мъже, особено мускулести условно освободени, които са решени никога да не се връщат в затвора. Следователно жената офицер е много зависима от присъствието на мъже офицери, които да й помогнат, ако нещата тръгнат на зле. Независимо дали иска да повярва или не, тя е напълно зависима от решението за подчиняване от заподозрения и от потенциални арестуван, които да не оспорват нейния авторитет. В резултат на това жената офицер е подмамена в самодоволство относно физическата си слабост спрямо мъжете. Тя наивно смята, че тъй като престъпниците изпълняват заповедта й, тя е по-твърда и способна, отколкото е.
Да вярваш, че жена полицай ще бъде истинско предимство при нокдаун, проточила се схватка с жесток заподозрян, е като да вярваш, че жена пожарникар ще успее успешно да изнесе дебел 200-килограмов мъж от горящи втори етаж дом навън в безопасност. Знаете, че ще има опит от нейна страна, но реалността на физическите й ограничения не дава дори грам увереност във възможностите и.
В съчетание с тази фалшива представа за себе си като жени офицери е суровата реалност, че повечето жени в обществото никога не са участвали във физическа битка с някой друг. Те не знаят нищо за това и никога не са усещали какво е да бъдеш ударен жестокох в главата и корема от противник и как да се възстановиш от това. Така, когато полицаи срещнат заподозрян, който окаже сериозна физическа съпротива, това е пълен шок за тяхната психика. Всичките им фалшиви представи за себе си, в които обществото ги е убедило, се изпаряват, когато се сблъскат със суровата реалност. Именно по време на ситуации като тези, жените полицаи откриват колко слаби и уязвими са всъщност.
Признаването на физическите ограничения на жените също не е някаква нова или радикална идея и се признава тихомърком от повечето полицейски академии, когато правят всичко възможно, за да помогнат на жените кадетки да прескачат стена висока 6 фута и да носят манекен от 150 паунда от едно место към друго. Това не е нещо, което правят за мъже кадети. Това са държавни POST физически изисквания, на които всички кадети трябва да отговарят преди дипломирането. За да заобиколят това, на жените полицейски кадети често се дават множество опити, тренировъчни сесии, за да им помогнат, а в някои случаи им се дават измамни резултати за преминаване на тестовете, тъй като трябва да бъдат изпълнени квотите за наемане на жени.
Нищо от това не означава, че мъжете полицаи не се нуждаят от физическа помощ от колеги, за да повалят заподозрян, а само това, че те естествено притежават по-голяма сила в горната част на тялото и могат да окажат по-голяма физическа съпротива, отколкото повечето жени. Разбира се, има жени, които понякога могат да надминат физически мъж, но те са изключение, а не правило. Средностатистическата жена-офицер, работеща на улицата, не е такъв вид изключение.
На второ място, на жените обикновено им липсва духът или мисленето на воин, които се изискват от полицаите, работещи в обхванати от престъпност общности. Въпреки че идеята за воински дух може да се тълкува по различен начин от някои, тя носи образа на човек, който смело се изправя пред опасността, въпреки страховете, които може да има. Мъжете офицери обикновено имат такъв начин на мислене и той се съчетава с високите им нива на тестостерон, нещо, което липсва на жените. Мъжете полицаи обикновено се вълнуват от схватката при залавянето на лошите момчета, гонитбата и преследването с превозни средства, докато жените полицаи са обикновено шокирани и уплашени от всичко това. Тяхната естествена реакция е да избягат и да се скрият. Следователно жените офицери трябва да се ангажират насила с поведение, което противоречи на тяхната женска природа и инстинкти.
Трето. Страхувайки се от скъпоструващи съдебни дела, много агенции се преклоняват пред жените служителки, склонни са да ги повишават на ръководни позиции въпреки лошите им лидерски качества и са по-склонни да се споразумеят извън съда, за да избегнат неудобни атаки срещу отдела. Началникът на полицията зависи от добрата воля на градския съвет да запази работата си, така че всякакви скандали, или обвинения в сексуален тормоз незабавно се потушават, когато възникнат. Проницателният мъж-офицер в крайна сметка се научава да не се доверява на жените-офицери, нито да ги възприема като „едни от момчетата в отбора“ и внимателно се пази какво казва, когато са наблизо.
Четвърто. Жените полицайки си вземат необичайно много отсъствия от работа. Независимо дали става дума за използване на болнични, излизане поради естествения им цикъл, отпуск за бременност, или раждане на детето им, или време за кърмене, жените полицаи със сигурност отсъстват много. Това, разбира се, неизбежно се отразява на действителната бройка на персонала – тоест колко служители могат да патрулират в общността, за която им се плаща да защитават.
Пето, жените в полицейската работа само приканват и насърчават пословичния характер на жените като „жена с оказано внимание“. Популярността на социалните медии даде платформа на съвременната жена да покаже своята красота, своите таланти и особено своята сексуалност, за да ги видят всички. Да си представим, че ново поколение жени полицаи няма да се хванат в такъв нарцистичен ексхибиционизъм, е в най-добрия случай наивно. Естествено е за жените да искат да се изтъкват и да парадират, за да се показват по провокативен начин пред мъжете и този вид неща не спират, след като станат ченгета.
Шесто, според мен даването на широки правомощия на жените като полицейските служители не е мъдро решение. Това е така, защото всеки път, когато жените получат служебна или държавна власт, те почти винаги злоупотребяват с нея. Това не означава, че мъжете не могат да злоупотребяват със същия авторитет (и понякога го правят!), но има напълно различна динамика на работа, когато жените се окажат на властови позиции. Най-често те не могат да се справят с това. Цялото им поведение се променя и те често стават по-властни и по-службарки от мъжете. Много мъже полицаи могат да потвърдят това.
Като офицер съм го виждал много пъти по улиците. Жената офицер говори на другите и излайва като нацистка заповеди по унизителен начин. Липсват й дори най-елементарните вербални умения за джудо и не е в състояние да прецизира устно пътя си към съобразяване със заподозрените, които среща. Тя се опитва усилено да компенсира по-дребния си ръст, но в процеса прави нещата по-лоши за себе си и за всички на сцената. Целият й начин на мислене отразява същото арогантно отношение като на управниците във Вашингтон.
И накрая, виждали ли сте колко нелепо и неуместно изглеждат жените полицейски началници на много полицейски управления? Сякаш някой е направил жестока национална шега с най-големите градове на Америка и умишлено е инсталирал физически най-отвратителните жени, които можете да си представите, на най-високите позиции в правоохранителните ни органи.
Колко деморализиращо трябва да е за офицерите, които трябва да служат под ръководството на такива буфони и визуално отвратителни персонажи! Това, че полицейските управления, доминирани предимно от мъже, ще бъдат подчинени на такъв тип жени, служи като още едно доказателство за пропадането на съвременното правоприлагане. Либералните градски съвети, които ги назначават, не търсят квалифицирани мъже, особено консервативни бели мъже, а социално „прогресивни“ жени, които ще затвърдят тяхната утопична политическа програма. Те също така искат малцинства, които ще изпълнят техните квоти DEI (Разнообразие, справедливост, включване).
Но какво друго бихте очаквали от нация, превърната в клоун, която е решена да извърши национално самоубийство и да унищожи всяка възможна американска институция?
PS: Като бивш полицай с 32 години работа в „народната” и впоследствие „родната” полиция се присъединявам напълно към мнението на автора. И у нас, както и по света, напъна на феминисткото движение да овладее освен политическите и силовите структури на властта, считам за противоестествен. Явно с идването на Тръмп на власт, настоящото политкоректно статукво ще претърпи радикална промяна…
