Страхил Ангелов
Дълбоко сме натъжени от новината за трагичната смърт в резултат на катастрофа с хеликоптер на Президента на Иран Е.Раиси, Министъра на външните работи на Иран Х.Амирабдолахиан и придружаващите ги лица.
Изказваме искрени съболезнования на семействата и приятелите на жертвите, както и на целия приятелски народ на Иран. В този тъжен час нашите мисли и сърца са с вас.
Това трябваше да изрекат и напишат президента и министър-председателя на България! Не го направиха. Никой не изказа съболезнования на Иран, което е поредно доказателство за лицемерния грозен слугинаж и безчестието, в което псевдоелита на страната ни е затънал. Страхливци, лишени от елементарно човешко достойнство и чест, които видимо най-много обичат „кеш“, както самите те се изразяват!
И защо? Иран никога не се е държал враждебно с нашата страна, напротив! България поддържа дипломатически отношения с Ислямската република и беше напълно естествено ние като държава и народ да поднесем своите съболезнования за трагичната кончина на тяхния президент и министъра им на външните работи. Но не би.
Явно колониите нямат дори тази свобода и винаги се изчаква реакцията на метрополията, по която тукашните наместници стриктно се равняват и започват да повтарят като папагали. А как само късаха ризи за английската кралица….. какви дитирамби и теманета бяха. Нека само за миг си представим, че нещо подобно се случи с иконата на всички назначенци на посолството Зеленски! Какъв рев, какви вопли ще ни чуят ушите. Националният траур сигурно ще трае месеци. Бдения, поклонения и трупане на цветя навред ще са ежедневие и част от всяка една новинарска емисия в телевизиите на „правата вяра“.
По идентичен начин бе представен и отразен атентатът срещу Роберт Фицо – някои го осъдиха с половин уста, а розовата секта на индоктринираните троцкисти, които се подвизават като единствени „демократи“, дори злорадстваше и видимо бе на крачка да похвали извършителят, който се оказа техен съмишленик и идеен брат. Въпрос на време е да ни го представят като мъченик и борец за либералния интернационализъм! Щом един престъпник, екстремист и терорист развява украинския флаг, той моментално бива реабилитиран и гнусното му деяние неусетно по оруелски започва да се нарича „справедливо възмездие“ акт на будна „гражданска съвест“. По този почин, логично, за жертвата, в този случай Робърт Фицо, се налага заключението, че си го е „изпросил“ и така му се пада. Темата с политически мотивирания опит за убийство на словашкия премиер, който упорито отказа да признае Зеленски за герой, тихомълком бе снета от общественото внимание и вече дори не се споменава. Неудобна е и трябва спешно да се изличи от фокуса на строго контролираната медийна среда. Ако жертва на подобна низост бе станал някой водещ активист на ЛГБТ движението или някой виден куиър теоретик, щяхме да слушаме интервюта, анализи, журналистически разследвания и въобще „дисекцията“ на случая щеше да продължи със седмици. Грантовата общност щеше да организира литйни шествия с тротинетки и да разнася снимки и портрети на „падналия герой“. Мероприятията щяха да се отразяват „на живо“ в кабеларките на джендърлибералния интернационал и да направят целукупния български народ „съпричастен“ с трагедията и неописуемата човешка мъка и страдание на старателно подбрания и отглеждан с грантовете на Сорос „мъченик“.
За Фицо и неговото състояние, както и за хода на разследването на терористичния акт в Словакия, извършен от фанатизиран славоукраинец, вече не се споменава абсолютно нищо.
По идентичен начин се подхожда и по отношение на смъртта на иранския президент. Цари пълно затъмнение за продължаващото клане и израелския геноцид в Газа, както и за решението на ООН да признае Палестина. Старателно се прикрива правната несъстоятелност на Зеленски и разгрома на доскоро представяната за непобедима украинска армия. Информацията за развоя на събитията на Източния фронт вече е повече от оскъдна и практически отсъства от новинарските емисии.
Това е. Тенденциозни, наведени, жалки, лъжливи и политкоректни! Не журналисти, а обслужващ персонал!
Страхил Ангелов
