
Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Тя видимо изглеждаше добре, жена превалила петдесетте. Нещо ме смути в лицеизраза й. Уж се усмихваше, но нямаше бръчки покрай очите, веждите й бяха сякаш изрисувани, устните неестествено плътни, носът й беше като изваян, но в лицето й липсваше пламък. Стана ми неудобно ме да я оглеждам повече. Тя сякаш усети неловкостта ми и вербализира любопитството ми.
– И бюстът ми е силиконов. Знаеш ли не се гордея, нито съм щастлива с това. Бях само на 32 години, след второто раждане на дете. Съпругът ми ме избягваше, ненавиждаше увисналия ми бюст, големия ми нос, устните ми били злобни и тънки. Бяхме се дистанцирали, а аз се опитвах всячески да му се харесам. Тогава той ми предложи да си оперирам гърдите. Болките бяха ужасни. И така се започна. Той все нещо не одобряваше в тялото ми и намираше причини да страни от мен. а аз държах да ме харесва и така година след година, операция след операция, на носа, на устните…. до момента, в който разбрах, че успоредно с мен той е имал и друга жена. По-млада и по-красива, по-способна и по-добра. Състезанието беше видимо неравностойно и аз се чувствах предадена, обречена на старостта.
Усетих болката й, тя сякаш беше загубила способността да изразява емоция, лицето й беше многократно прекроявано. В опитите си за съвършенство беше минала под ножа, лекарите й отрязали от плътта, а съпругът й от душата, но тя изглеждала красива, излята по калъп. Талията й станала като на манекенките, пропорциите били идеални, за кратко време се почувствала невероятно, с гордо вдигнати гърди, нос, клепачи. Била готова на всичко само и само да получи вниманието и присъствието на любимия си. Когато човек попадне в капана на условната любов, той трябва да заслужи обичта на другия, а тя има измерима материална стойност. Не са малко жените, които като моята пациентка, държат на финансово стабилни мъже, които да им осигурят спокоен живот срещу минимални усилия. От тях само се иска да са красиви и послушни. Какво значение тук имат потребностите за близост и общуване. Трябва да отговаряш на изискванията му, за да те приеме. Според някои жени, за да имаш добър стандарт на живот, за да си конкурентно способна, задължително трябва да изглеждаш по начин, който се очаква от теб. А за определен тип мъже в обществото това е въпрос и на имидж. Жената за тях е като атрибут, силиконов аксесоар, в който са инвестирали много пари. Тя е като скъпата кола, като телефона, като всичко онова, което можеш да си купиш и да употребиш, а когато ти омръзне, да го прибереш в килера. От друга страна, има немалко жени, които мечтаят за домашния уют на скъпия дом, добре облечени деца, скъпо образование, екскурзии в чужбина. Колкото са по-лъскави играчките ти, толкова по-успял изглеждаш в очите на другите. И в същото време още по-нещастен, защото измерваш всичко във финикийски знаци и ако случайно банковата ти сметка започне да намалява, с нея се изпарява и увереността.
А колко са жените, които също измерват стойността на живота през външността си! „Искам да направя нещо за себе си, искам да се чувствам добре“. Това са най-баналните клишета, които чувам от жените с импланти в кабинета си. Когато нямаш идея какво друго можеш да направиш с живота си, прибягваш към разкрасяващи хирургически процедури. Ако човек реши да се отдаде на придобиване на образование, това ще отнеме много време, ако реши да инвестира в добри отношения с любимия си, трябва ежедневно да полага грижи. Струва ли си толкова труд? Само с няколко клъцвания и прорези, почти мигновено можеш да имаш красотата и блясъка, за които мечтаеш. Можеш да си слаба, да си едрогърда, с опъната кожа и разбира се с очаквания, които нямат нищо общо с реалността. Не просто да си красива, а да си ПО от другата. Там, в операционната на пластичните хирурзи, жените влизат различни и излизат еднакви, изваяни като по калъп. Какво значение има как се чувства душата ти? “Разкрасената жена“ не може да бъде объркана, тя е като изваяна восъчна фигура, на която фитилът предстои да бъде запален.
– Реших, че когато се оперирам, няма да имам повече проблеми със съпруга ми – продължи пациентката ми. Лягаш и след това животът ти става като нов.
С течение на годините забелязвам, че хората живеят с идеята, че всичко се купува с пари. Нямаш ли пари, нямаш красота, нямаш партньор, с две думи не струваш нищо. И така се отдадохме на потребление. Делим се на имащи и нямащи, на красиви и грозни. Можем да си го купим, но какво е онова, което всъщност си купувате? И стоките по рафтовете ни следват пластичните тенденции, те трябва да отговарят на изискванията ви, да са конвертируеми. Пластмасови красиви домати, бяло саламурено сирене с консерванти, кисело мляко, в което липсва жива закваска, красиви яйца от кокошки с оцветени жълтъци, генно модифицирани картофи….Отдавна забравихте вкуса на неподправеното, на отгледаното в жива почва. На онова, в което има живот и ти е приятно да го усетиш. Ех, нали държите на красивото. А задавали ли сте си въпроса как се създава истинското, живото, онова което пулсира в ръцете ти и не можеш да откъснеш поглед? Как тогава можеш да придобиеш усещане за собствена стойност, без да си положил усилия? Колко от вас са успели да отгледат от семе домат, или да изровят от почвата лук?
Пациентката ми имаше право да е нещастна. Беше заложила на външните белези за красота и беше забравила за стръкчето човек, което се опитваше да израсне в душата й. Тепърва й предстоеше да плеви, да копае, да полива и да огрява, да дарява с любов, новата личност, която израства. Защото извън мерките на света, всеки човек е уникален, несъвършен. Не копнеещ да дава и да получава, а да създава, да твори света около себе си, за да е приветлив и добър.