Имаме чувството, че няма низост, която да е чужда на нашите управници, няма мерзост, няма пъклено дело, на което да не са способни. Тези хора не познават категории като достойнство, родолюбие, доблест и чест и предизвикат главно отвращение. Продават гори, земи, води, концесии, права, интереси, продават и съществуването на държавата. Ще спазарят и майка си, но искат комисионна.
Мисията им е да направят живота тук толкова противен, толкова безперспективен, че да емигрираме.
Искат да покажат, че сме народ, неспособен да има държава. Властта се дава на потомците на Киряк Стефчов. За тях Освобождението е историческо недоразумение, което е време да бъде поправено. Затова и отричат 3 март. Виждаме кой определя дневния ред в държавата – някакъв мастит индивид с начумерена физиономия, когото пепедебетата и Борисов слушат с трепет. Долавяме каква сияйна слава се очертава пред героя на нашето време – ще цитирам едно откровение : От г-н Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка – президента Радев, четем във форума на – забележете – Дневник. Дали ще победим, мн.ч. – НИЕ – т.е. ДПС, ГЕРБ, ППДБ и Сие. Виждате ли вододела ? Кого подготвят да наследи Радев ? Не ви е ясно ли ? Ето част от заглавията : Пеевски иска още оръжия за Украйна, той ще отваря руската църква, той разпорежда, че евроатлантическият път е необратим. Той променя Конституцията, успокоява фермерите, енергетиците и миньорите, забранява автомобилите с руски номер, сритва финансовия министър за ресторантьорите, дирижира вота на изборите.Той не е говорител на правителството, той е самото правителство. Вездесъщ ! Некоронованият велик везир на турската партия. Той има повече власт от Денков и всичките му министри, взети заедно. Можем ли да се хванем на бас, че готвят Пеевски за кандидат-президент ?
На този траурен фон много хора чакат с необяснимо примирение гибелта на България – ами, да, тука нищо не върви, държавата си отива, верно, отива си бе, т-ю-ю, изтървахме я, язък…Гледат, мъдруват, псуват под юргана и с това се изчерпва родолюбието и храбростта им. Имат една странна логика – ами, щом ще се мре, да се мре. И лягат в ковчега с драперии. Какво е това примирение, това безразличие, това бездушие, като че ли става дума за унищожаването не на България, а на Ботсвана ? Вие хора ли сте, бе или някакви умрели гарги ? Ако Ви чуе Ботев, ще Ви прокълне, ако Ви чуе Левски, при черните души ще ви прати. Така ли ще сумтите, ако ви вземат децата да ги джендъросат или потурчат ? А ако Ви вземат държавата ? Не им пука особено. Всички бездушни гарги трябва да поживеят малко сред кюрдите или палестинците, да видят какво е да нямаш твоя държава зад гърба си и да ходиш по света с чужд паспорт. Вземете се в ръце бе, ахмаци, събудете се, вижте какво идва, какво са Ви подготвили.
Вижте каква безнадеждност залива селата. Колко са безжизнени малките градчета. На колко места няма поминък, няма млади хора, няма надежди, няма училище, полиция, поща, аптека. 167 населени места са изцяло обезлюдени. В 567 има по един или двама старци, заобиколени от разпадащи се дувари. Разрухата настъпва и към по-големите градове. С новия закон за доносите, приет миналата седмица на първо четене, всеки е потенциална жертва на изнудване от колега, персонала или околните. Достатъчно е да не харесваш шефа или съседа си, да му завиждаш или искаш да му седнеш на стола. Пишеш донос и почват да го тормозят – ревизии, проверки, разследвания. Скъсяват му живота. Не откриват нищо, но доносникът не носи отговорност. Той е закрилян от закона. Всъщност под прикритието на закона се създава новата политическа полиция. С едната ръка тя ще фабрикува доносите, а с другата ще мачка неблагонадеждните. Не откриват нищо, но един сигнал-два сигнала, три, тормоз и…човекът се отчайва, хвърля пешкира, затваря бизнеса, продава си апартамента и емигрира, а доносникът подхваща следващата жертва. Управляващите рапортуват на посолството, че евроатлантическите ценности у нас побеждават.
Кой може да е автор на зловещия план, натикал държавата и народа ни в тресавището ? Това, което ни сполетя не е злощастно стечение на обстоятелствата, нито е дело на зъл гений, а плод на колективен труд, план, политика, разработвана в много варианти, в продължение на много време от хора и институции от много места, с много възможности с една цел – постепенното унищожение на държавата ни с демократични и пазарни механизми. Това се подготвя внимателно, методично, това изисква дългогодишна подготовка на местна агентура и е по силите само на мощни институции. Не смятайте, че така, инцидентно, случайно, се подмятаме от трън та на глог и от един негодник на друг, все по-нечестиви и по-продажни. Но това е политика с колосална възвръщаемост. Влагат едно, получават хиляда. Всяка война, с която би се постигнала същата цел, би струвала многократно повече и би завършила за чуждия инвеститор, да го наречем така, ( той инвестира, за да придобие, т.е. да превземе част от държавата или цялата, нали, ) та войната би завършила с големи и ненужни за него поражения на плячката. По-добре да я лапне цяла, неразрушена, очистена от ненужните му човешки единици, готова за заселване с по-удобни индивиди, без минало и без бъдеще. Нека не се страхуваме да проумеем тази перспектива, да не се опасяваме да и се противопоставим, да не се отчайваме, да не предаваме държавата си !
( Из предаването “ Не се страхувай ) с Васил Василев, излъчено на 02.10.2023 г. по Евроком )