Недялко Недялков
И какво съградихте, варвари, на мястото на онова, което разрушихте?
Немска скара-бира плюс визуални извращения на постмодерния кич под формата на „пластично изкуство“.
Колко такива мавзолеи има по света? Колко щеше да печели държавата, ако бе преформатиран в Музей на тоталитаризма? Нима из София извира от туристически атракции?
По-важно беше, разбира се, Костов и костовчетата да се изкефят в някаква бравурна нерониада и да наблюдават със семействата си от балкона на БНБ как мавзолеят гръмва.
Той пък се оказа корав, гръмна чак на третия път.
С историята не се разделяш лесно, независимо от повика на егото. Историята убива присмехулниците, особено бездарните.
А културата е пластове цивилизации.
Как да отмъстиш на материалното?
Същият неолиберален бяс на пребоядисаните комунисти – и при екзекуцията на Паметника на Съветската армия.
Него даже го изядоха на торта – сюрреализъм на плътта, кафкианско, комплексарско и зловещо…
Какво, по-готин ли стана животът на столицата една година по-късно? Успокои ли се гузната съвест на Иво Инджев, Дайнов, Мирчев, Христо Иванов, Васко Ухото, Илиян Василев и останалите бивши ченгета и партийни секретари?
Облагородена ли бе Княжевската градина, или обратното – половината е запушена за движение, оградена с ръждиви бариери, тънеща в боклуци?
Навремето децата ми играеха там, правеха си срещи на „Съветска“, караха ролери и скейтове, разхождаха кучетата…Сега е мъртвило, отхапано парче от нашата София – отхапано от всеядната паст на едно кресливо малцинство „жълтопаветна аристокрация“, която си е присвоила правото да решава от името на всички как да живеем.
Така бутнаха и паметника на Старчев пред НДК. 1300 години България.
Вече даже не помня какво щяха да вдигат на негово място и с каква проекто-бутафория ни залъгваха.
Понеже паметникът бил „много грозен“. Неподдържан, олющен. Не можеше, сякаш, да бъде реставриран и укрепен в оригиналния си вид!
Не можеше, разбира се. Демоните на глобализма и отродителството анихилират, не консервират.
Няма да има 1300 години България, няма да има спомен за България, България няма да я има въобще.
Бутнахте старите, а къде са ви новите паметници? Паметникът на Аспарух? На Крум? На Омуртаг? Без паметници, за да няма и памет, такава е свръхзадачата.
Какво създадохте за 35 години „демократичен преход“, не само в екстериора? На мястото на „Кремиковци“, на мястото на „Девня“, на мястото на БГА „Балкан“, на мястото на „Плама“? Няма смисъл да продължавам – тъжният некролог на озлочестените отечествени рани отдавна е разписан в колективната ни душа.
Дотам я докарахте, че цял Плевен стои без вода през 2024 г. – даже тръбите на Бай-Тошовите ВиК-та не са подменени, а и язовирите му вече пресъхнаха…
Здравей, Шенген! Благодарим ти, Брюксел!
Колко още ще издаяним на изграденото през социализма?
Колко още ще разчитаме на сътвореното от нашите баби, дядовци, бащи и майки? Какъв е нашият принос – освен да отричаме, без да предложим нищо смислено и по-добро в замяна?
Така ще си стърчим нелепо до края, няколко провалени поколения без национален идеал, лутащи се из заблудите си – като обезглавения Паметник в Княжевската градина.
Недялко Недялков
