Да продължа темата от предишния си пост. Българите принципно вярват в Предопределението. Винаги събитията са някъде извън тях. Виновна им е Дълбоката Държава, рептилите, извънземните, 5 джи и разни други работи. Седят на дивана, четат как рептилите и ДД са виновни те да живеят в мизерия и грозно псуват. След това четат как скоро нещата ще се оправят /кой и как обикновено не се споделя от списващите/ и се изпълват с оптимизъм, че ей ся някой идва на бял кон да ги спаси.
Винаги напомням вица за тунела. Седят си оптимист, песимист и реалист на влаковите релси в тунела. Оптимистът казва, че вижда светлина в тунела. Песимистът казва ,че няма светлина. Реалистът вижда идващия насреща влак. Обикновено логиката и разума са отричани от вярващия в Съдбата и Предопределението българин. Някак си българинът остава неприятно изненадан и учуден, когато обяснявам, че САМИ трябва да се спасяваме и справяме със злото и враговете. Ма как така, бе? Ми при толкоз Спасители, дето шестват по телевизията, що да не си лежим на дивана или в кръчмата и да псуваме враговете и величаем Спасителите? Защо трябва да се размърдаме да мислим, или не дай, Боже, да си вдигнем задните части и да направим нещо смислено?
Мрънкането е национален спорт на българина. Той може нищо да не е направил, да е необразован, мързелив, прост и невъзпитан, но дълбоко в иначе бездънната си душа знае, че светът му е виновен да не е на върха на обществото и да не се къпе в пари и слава. Дори на ум не му минава ,че той самият може да е виновен за нещо. Не, той не е виновен, ТОЙ ВИНАГИ Е ЖЕРТВА.
Естествено, в България има много почтени, интелигентни, свестни и инициативни хора. Които се опитват да бутат мрънкачите напред. Които се опитват първо да просветят със слово хората. Защото не можеш да се справиш с опасността, преди да си я видял и дефинирал, да си осмислил реалността. И точно тогава разумните биват намразвани. Най-гадното, което може да се случи на част от българите е, някой да им каже, че сами са се докарали до това скотско положение с комформизъм, отказ от мислене, простотия и алчност. Такива могат да простят на крадливите политици, че са ги приключили, но никога няма да простят на този, който им е посочил грешките и истината за самите тях….
И нека кладите да горят….макар винаги в центъра им да има човек, то светлината им минава през вековете и осветява съзнанията.
Елена Гунчева-Гривова
