В преследване на щастието хората прекарват голяма част от смисления си живот. Нямат и отговор. Едни смятат, че това е да са богати, обичани, на Малдивите и т.н. Ама тц, не е това.
Ето например за мен щастието днес беше да се наспя като пор, без да се налага да ставам рано за работа, приятно уморена от разходката в студа вчера. Щастието е да отвориш очи и на половин носле да те гледа влюбено любимото коте и да те бута с лапичка и подкани да ставаш, че трябва да му сложиш манджата.
Щастие е след няколкочасов преход по гори и баири да стигнеш до заплютата дестинация и там да спреш, горд от себе си и да слушаш тишината, пеенето на птичките, ромоленето на потока или водопада. Да се провреш през скалното провирало, да погледнеш отвисоко света и да си представиш, че си птица.
Щастие е, когато любимият те е вбесил на ента степен и тъкмо си хванал правата лопата, да видиш как се усмихва и да се сетиш за всички прекрасни мигове с него и да се усмихнеш и ти, благодарен на Бог, че имаш любими хора и семейство.
Щастие е да помогнеш тайно на няког. Без да биеш тъпан, дори без човека да разбере. Да нахраниш бездомно животно и да видиш благодарния му поглед.
Щастие има и дори в дребните неща. Да стигнеш тоалетната навреме например. Да падне бутилката ти със скъпо уиски и да не се счупи. До теб да падне тухла и да не те уцели. Да ходиш с тесни и неудобни обувки на официален повод и мига, в който ги събуеш.
Щастие е да видиш как цъфтят цветята. Щастие е да видиш всеки ден как изгрява слънцето. Щастие е цялото съществуване, стига да знаеш какво наистина те прави щастлив.
Елена Гунчева-Гривова
