Миналата година България бракувала 2 милиона ваксини срещу Ковид за около 50 милиона лева. Поръчани, платени, но ненужни. Тази година ще бъдат бракувани ваксини за още 50 милиона, обяви министърът на здравеопазването Меджидиев.
Браво, бе ! 100 милиона лева изгоряли и никой не носи отговорност. Министърът явно не смее да си отвори повече устата. Може ли той да не знае къде е вината, кой е престъпникът, позволил си да нанесе такъв удар на българското здравеопазване и на бюджета ? Не влиза в подробности, но поне настоява да се предотврати това безумие, като иска да прекратим договора с Пфайзер, сключен без наше участие. Да уточним, за 2023 г. от наше име и за наша сметка някои европейски мислители са поръчали 7 милиона ваксини. За 5 милиона българи – 7 милиона дози. Какви разбойници, а ? Значи в морето хвърляме стотина милиончета, без да броим разходите по унищожаването на ваксините.
Знаете, че не сме ласкави към нашите управници, но този път вината не е у тях. Следата води към Европейската комисия. Както знаем, председателката ѝ г-жа фон дер Лайен е поръчала за 500 милиона европейци 5 милиарда дози ваксина срещу кокетната сума от 71 млрд евро. По 10 ваксини на европеец ! Така, да има ! Динозаври да бяхме, пак щяха да ни дойдат много. А г-жата ги договорила и естествено, обезпечила плащането. Вероятно са пресмятали, че пандемията ще се проточи, ваксината ще се харчи дълги години като топъл хляб и придобивките покрай договора ще текат. Но Ковидът взе да изчезва, ваксините станаха ненужни, почнаха да ги бракуват и аферата лъсна. Когато поискаха договора за ваксините, г-жа фон дер Лайен отказа да го покаже, защото бил търговска тайна. Парите наши, тайната тяхна. Когато случаят се размирисва, Ню Йорк Таймс настоява да получи договора и в момента съди председателката на ЕК, че отказва да го даде.
Тази воняща афера дава добър повод да пресметнем какво ни е взел ЕС и какво ни е дал.
Не може да просъществува съюз, членството в който се отличава с принудата. А ЕС се е превърнал точно в такова образувание. Брюксел ни залива със забрани и заповеди – няма да общувате с Русия, ще приемете Истанбулската конвенция, ще си закриете въглищните централи, няма да строите Белене, ще преглътнете българофобията на Скопие, ще признаете еднополовите бракове, ще давате въоръженията си на Украйна, ще приемате мигранти, ще купувате ваксини от когото ви кажем и колкото ви кажем. Само забрани и закани. Чули ли сте в последните години нещо радващо от Брюксел ? Нещо да ви е зарадвало ? Да сте си казали – ей, какви неподкупни и справедливи хора има там. Как ни помагат да изкореним корупцията ! Колко държат да сме сигурни в бъдещето си !
Да, поставят условия, но и ни плащат, ще кажат евролюбителите. Как щяхме да издържим без европейските фондове ? За да им отговорим, трябва да се разровим малко в сметките.
За първите 15 години членство България е внесла в бюджета на ЕС около 14 милиарда лева, а е получила от еврофондовете малко над 23 милиарда. Т.е. на плюс сме с 9 милиарда, по-точно 9.3 млрд. към 1 януари 2022 г. Сега плюсът трябва да е около 10 милиарда. Да видим обаче какво сме дали. Трудно е да му се даде материален израз, но нека опитаме. Свободното движение на хора доведе до там, че около милион, те са повече, но да вземем милион българи в трудоспособна възраст, напуснаха страната и отидоха да работят в различни страни от ЕС – най-вече Германия, Испания, Гърция, Франция, Нидерландия, Белгия, Великобритания, докато беше в ЕС. Повечето са хора със специалности, обучението на които струва скъпо и много скъпо – лекари, медицински персонал, инженери, агрономи, архитекти, компютърни специалисти и т.н. Разбира се, има шофьори, заварчици и други технически специалисти. Даваме ли си сметка колко са разходите на държавата за един човек, докато стане на 20 години – здравеопазване, детски ясли, градини, образование, безплатна храна, лагери, екскурзии и т.н. Да сложим 200-220 лв месечно. За 20 години това прави 50 000 лв. Тук не слагаме разходите на родителите – храна, облекло, пособия, обзавеждане – всичко, което харчат по децата си. Тук са още толкова, ако не и два пъти повече. Гледаме само държавния харч. Сметнахме, че той е 50 000 лв. Стане този човек на 20-25 години и хоп, Германия го примамва да ѝ работи. Взема го. По същество отмъква и вложените в него 50 000 лева. Взема без нищо, даром, един продукт, да го наречем така, за развитието на който държавата е похарчила огромна сума. Насреща нищо. Тъй като Европа е привлякла не един, а един милион българи да ѝ работят, нетната загуба на обществото от свободното движение на хора в посока ЗЕ се изчислява на 50 000 по 1 милион или 50 милиарда лева. Да, ЕС е дал десетина милиарда за развитието ни, но същевременно го е спънал, като ни е отмъкнал 50 милиарда. Тук не слагаме пропуснатите ползи – какво щяха да създадат тези хора, ако бяха останали да работят в България. Не слагаме, че за един висшист отиват много повече от 50 000 лв. Не слагаме и че България е напусната не от 1, а от близо 2 милиона души. Дали тези хора щяха да емигрират, ако блоковете на Козлодуй не бяха закрити, ако индустрията и селското ни стопанство бяха подпомогнати, а не смазани, ако не бяхме приемали безропотно условията по приемането ни и т.н.
Известна оценка за материалната страна на въпроса ще получим, ако си представим, че нашите партньори ни компенсираха за направените разходи и срещу всеки заминал при тях на работа български гражданин ни изпращаха по едно ново БМВ или Фолксваген. Една хубава нова кола, средна и над средната класа струва около 25 000 евро, нали ? Някакъв вид бартер, от който пак сме губещи, но все пак има нещо в замяна. Значи би следвало за тия 15-ина години да сме получили 1 милион нови новенички луксозни автомобилчета. Било следвало, но не било станало !
Така че не ЕС е донор на България, а България е донор на ЕС, той е спечелил от нашето членство много повече отколкото ние. Това заключение не е част от кампания за напускане на ЕС. Напротив, след като сме дали толкова много, ние трябва да се държим за тази общност от държави. Но трябва да сме равноправни – колкото даваме, поне толкова и да вземаме. Трябва истината да се знае и винаги да се търси и налага българския интерес в междуобщностните сметки. Трябва да се опитаме да си върнем това, което са отнели – или да привлечем обратно част от емигриралите българи с добро управление и икономически перспективи или да изискаме съответни компенсации. Това би трябвало да е и една от основните задачи на всяко следващо българско правителство.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 13 февруари 2023 г. по Евроком )
