„Загадката на Сфинкса“, „Очите на Сфинкса“, „Мълчанието на Сфинкса“, „В сянката нa Сфинкса“ – тези заглавия на книги и вестникарски статии са впечатани в съзнанието ни от ранно детство. Грандиозната допотопна статуя в Гиза се възправя в представите ни като въплъщение на забравеното и укрито минало на човешкия род и на планетата Земя. Самото понятие „сфинкс“ за нас е равнозначно на „загадка“. Освен Големия Сфинкс, съществуват или са съществували множество не по-малко тайнствени негови събратя. Древните хронисти съобщават за зловещия сфинкс с тяло на крилата лъвица и глава на жена, долетял в Тива, в Беотия и тероризирал жителите с гатанки, погрешният отговор на които струвал живота на опиталия се да ги разгадае човек. Единствен Едип излязъл победител в това интелектуално единоборство със странното създание.Но сфинксовете не са само същества с лъвско тяло и човешка глава. Прочутата алея на сфинксовете в Луксор ни показва лъвове с глави на овни. Сфинксове са крилатите асирийски бикове с глави на брадати мъже. Сфинксове са кентаврите и сирените. Сфинкс е страховитият критски Минотавър.
Следователно сфинксът представлява хибрид на животно с човек или на животно с животно.Нима наистина такива хибридни създания са съществували някога на земята? За древните автори този факт е извън всяко съмнение, а към техните твърдения трябва да се отнасяме с доверие и уважение, защото в дълбоката древност словото – особено написаното слово – е било свещено. Лъжата и измислицата, оставена за поколенията в писаните текстове, е била смятана светотатство. Но как изобщо са могли да бъдат сътворени хибридите? Били ли са те жизнеспособни, могли ли са да се възсъздават и размножават, след като всекиму днес е известно, че междувидовите съчетания не водят до поколение или пък ако такова се ражда – то остава безплодно. За хибрид между животно и човек не може и дума да става, това е изключено и всичко, свързано с подобна идея, остава в сферата на сексуалните извращения.
Ерих фон Деникен обаче твърди, че в най-далечното минало такова смешение е било възможно и тъкмо в него се състои „първородният грях“ на човека. По-късно този междувидов генетичен „портал“ или възможност за радикална намеса във видовото ДНК, е бил навеки затворен и биологичните видове са продължили да съществуват чисти и непроменими, каквито ги познаваме днес. Жреците на схоластичната историческа наука пламват от ортикария при самото споменаване на фон Деникен, но всички сме свидетели, че новите археологически и геофизически открития изцяло потвърдиха заключенията на този невероятно даровит, отхвърлящ догмите и предпочитащ да разсъждава със собствения си проницателен ум, човек. Не, той не е „маргинал“ в науката, а истински учен. За схоластиците не остава нищо друго, освен навъсено да гълтат пушилката в дирите му.
А дали в забравените епохи една велика цивилизация, спрямо чиито технологични достижения ние не сме дори неуки чираци, а сополиви хлапета, не е могла да трансплантира и „принажда“ не само вътрешни, но външни органи от животински донори към човешкото тяло или телата на други животни, като те остават жизнеспособни след подобна интервенция? Могла ли е да си играе с тях, да прави опити, да ги мачка и моделира, както си пожелае, нехаейки за моралния ужас, който от наша гледна точка, вдъхват подобни вмешателства в делото на Твореца?
На този въпрос можем в известна степен да си отговорим, ако вникнем в собствения смисъл на словото „сфинкс“.
Моят изследователски опит ме е научил, че суфиксът „кс“ ( x ) в древните думи трябва да се чете като „ка“ или „га“. Например истинското име на Фрикс, сина на царя на Беотия Атамант, младежът, който заедно със сестра си Хела, излита, покачен на Овена със златното руно ( вид летателен апарат, за който подробно съм писала в книгата си „Атланти и чудовища“ ) над протока, наречен по-късно Хелеспонт – вероятно е звучало като Фрика или Фрига. Ако оставим настрана красноречивия вариант Фрига и разгледаме Фрика, ще разберем, че то означава „фърка“, „фрка“, което пък е изненадващо съзвучно със санскритските понятия „drka“ ( дракон ) и „vrka“ ( вълк ). Името на бащата на Херодот е Ликс. Ако суфиксът „кс“ се промени в „ка“, се получава Лика – вълк, едно разпознаваемо в българската именна традиция име – Лико, Лика. Впрочем, прочетено отзад напред, името на самия Херодот се превръща в Тодорех – непонятни засега са пътищата на Словото и на неговите корени в далечните епохи.
Ако заменим наставката „кс“ в думата „сфинкс“ с „ка“ изненадващо ще ни се усмихне словото „сфинка“. Нищо странно, древните автори са наричали Сфинкса именно Сфинга!
Сънуваме ли? Та това си е истинска свинка – животното, с чиято плът алчно тъпчем стомасите си и което неблагодарно клеймим като най- мръсно и грубо! Името му е равнозначно на вулгарна обида, ако злостно го отправим към някой себеподобен.
Колкото и да сме невежи, незаинтересовани и първосигнални обаче, все пак всички знаем няколко научни факти за свинята.Тя е най-рано одомашеното животно – преди овцата и козата. Тя е удивително интелигентна. Органите и най- вече кожата й, са най-близки до човешките. Сравнително доскоро от нейните бета клетки се изготвяше инсулин за диабетиците. Днес медицината се връща към идеята за трансплантация на свински органи, които ще заменят увредените органи в човешкото тяло, но това трябва да стане от генно модифицирани животни – донори.
Научният термин, обозначаващ домашната свиня е Sus domesticus. Тя е получена чрез одомашаване на дивия й прародител Sus scrofa – обикновена евразийска дива свиня. Но скрофа не е непозната дума в топономията, макар и леко видоизменена – „скрова“. Скрова е името на село в околностите на Падуа, от което произлиза известната падуанска средновековна фамилия дели Скровеньи ( degli Scrovegni ), за която аз смятам, че има български корени. Скравена се нарича и ботевградското село, добило печална слава заради комунистическия концлагер, цинично назован „Слънчев бряг“. Но какво точно ще рече „скрова“? Думата е съзвучна с „кръв“ ( „кровь“ на руски ) и още повече с омонимното старинно руско понятие „кровь“ – покрив. В славянския речник и днес съществува архаичната дума „покров“ – покривка ( най- често за покойници ). Телесният орган кожа също е „покривка“ на животинското и човешко тяло – същата тъкан, която у свинята е най-близка до човешката.
Свиня наричаме възрастното животно. За малките и младите екземпляри има друг термин – прасета – прасе (бълг.), поросенок ( рус.), parsas ( лит.), porcus, porcella, porge, porgens ( лат.). Етимолозите извеждат тази дума от „пръскам“- навярно гени ? поради големия брой прасенца в едно прасило и плодовитостта на свинята. В санскрит думата su ( спомнете си sus scrofa ) означава „раждам“, а praja – сътворение, раждане, prajati – наследници, потомци. В българската коледна традиция първото ястие, приготвено от месото на принесения в жертва Грухчо, са пръжките ( пържа, пража – поначало в свинска мас ).
Имат ли нещо общо с горните разсъждения названията на народа празии в древна Индия и на град Празия в Гърция?
На английски „прасе“ е pig. Нека си спомним името на Пигмалион, творецът, превърнал прекрасната статуя, изваяна от него, в жива девойка. Етимолозите твърдят, че английското pig произлиза от долнонемската дума bigge и се родее с холандската big – старо слово за „прасе“. Това е невероятен мост между bigge или big – прасе – и британското слово big ( голям – от Бог ). На украински език, който доказано произлиза от тракийския, биг също означава „бог“. Не го разбирайте директно, тук няма никакъв знак за равенство, а само етимологичен спомен, че древните богове или тези, които древното човечество е приравнило към боговете, са правели някакви опити с pig. В сраронемските езици мъждука още един почти забравен синоним на bigge ( прасе ) – oed, което парадоксално съвпада с „името“ на бога ( Od ), но може би означава просто „ям“, храна – „ед“.
В латинския език откриваме понятието hibrida – мелез. То не е средновековно, а древно и свидетелства, че в далечното минало опитите за създаване на хибриди на базата на селекцията ( а може би и на някои по-радикални вмешателства?) не са били шокиращо изключение. Нещо повече, всички знаят странното название на Хебридските острови – архипелаг в атлантическите води, край западните брегове на Шотландия. През 2001 г. на хебридския остров Южен Уист са открити два скелета в ембрионална поза, мъжки и женски, чиято датировка е съответно 17 в. и 14 в. преди Христа. При по-детайлно изучаване на находката, е направено стряскащо откритие – скелетите всъщност са мумии, чиито тела се състоят от частите на различни индивиди, чиято смърт е настъпила в дистанция от много столетия един от друг. Заключението на учените е, че по този начин древните жители на острова са си създали „символични прародители“. Трудно може да се изобрети по-нелепо обяснение. Простата логика, по-елементарна дори от капацитета на съобразителност на милия Уотсън, сочи, че там, накрай света – на тия изгубени обрезки суша, са се провеждали тайни опити, целящи с нещо да помогнат ( или навредят ) на живите. Явно оттам идва и названието Хебридски острови. Любопитно е, че този архипелаг на келтски се нарича Innse Gall, а името на египетския бог Анубис, който дарява на човечеството изкуството на балсамацията, е Inpu. Дали Innse Gall не е всъщност Inn Segall – като „сегал“ би могло да означава “ сека, разрязвам, разчленявам, режа, оперирам“? Видимият смисъл на Inse Gall, разбира се, е „Галски острови“ ( inis – остров на келтски ). Но познаваме обичая на древните да заличават истинския смисъл на понятията, заменяйки ги с безобидни омоними. In би могло да означава „пещера“ – пример: Коджа ин – Голямата пещера край с.Ночево, като названието не е турско, според мен, а много по-древно, свързано с „вътре“, посвещаване ( initio ) и основни начала ( initium).
След цялата планина от разсъждения и примери, какви са в крайна сметка заключенията ми:
Първо – първичното значение на понятието „сфинкс“ е хибридно същество, резултат на генно инженерство или успешни трансплантации, като подложката за тях е вземана от органите и тъканите на свинята ( прасето ).
Второ – сфинксовете не са плод на разгорещената фантазия на древните писатели, скулптори и художници. Сложни интервенции за създаване на хибридни същества са правени в дълбоката древност и споменът за тях е запазен не само в изкуството и митовете, а и в корените на словото – най-надеждното скривалище на забравеното минало на човешкия род. Археологическите находки все по-категорично ще потвърждават свидетелствата на словото.
Нека обаче драснем един последен щрих върху смисъла на думата “ сфинкс“. В древните езици множество понятия придобиват противоположен смисъл, ако към тях приложим представката „с“. Примери: обличам , събличам, обувам, събувам- и т.н. По същия начин, ако премахнем представката „с“, ще разкрием първообраза на някои древни думи. Какво ще получим, заличавайки началното „с“ от словото „свинка“, “ свинга“? Винка, Винга, Винха, Винча, Вида – основното понятие, означаващо „змей“. Надникнете в глаголицата – там под знака „в“ – „види“ гледат всевиждащите „очи“ ( очила ) на кобрата. Свинга – Свинка – свиня е животното, благодарение на чиято плът нагите, змиите са добили човешка физическа форма – посредством древна, неизвестна нам технология.
Милена Върбанова
