Трагедията с детето Сияна отключи много обществен гняв и недоволство. В телевизионните репортажи и в студията дори се чуха закани, че не е изключено някой родител на друго убито дете да превърне гнева си в ярост и да пребие/убие представител на някоя от многобройните служби, агенции и министерства, пряко или косвено отговорни за войната по пътищата. Дано не се стигне до такъв инцидент, защото виновен и осъден ще бъде родителят. Лично аз не вярвам, че тези предсказания ще се сбъднат. Българите сме овчедушни, по агнешки търпеливи и с волско безразличие към собствените си страдания. По причина на много фактори и обстоятелства, най-вече поради склонността си да имаме къса памет. Тази народопсихологическа особеност е дефинирана като амнезия (на гръцки: Ἀμνησία) и е състояние, в което паметта е увредена. По-просто казано, амнезията представлява загуба на памет. „Причините за амнезия биват органични и функционални. Органичните причини включват удар, сътресение, травма или зараза на мозъка, или използването на наркотици.“, твърди се в специализираната литерарута. Функционалните причини са психологически фактори като защитните сили на организма. Амнезията се разделя на две категории: ретроградна и антероградна. Ретроградната представлява частична или пълна загуба на спомени от вече състояли се събития. Антероградната от своя страна не позволява създаването на нови спомени.
Донякъде тези обстоятелства обясняват защо българите не помним, че състоянието на пътищата, причина за десетки катастрофи, е част от управлението на много правителства през последните години. Особено през последните две десетилетия, когато по един или друг начин управляваха ГЕРБ и присъдружните им проститутки. Отсечката между Телиш и Радомирци не е била рехабилитирана през последните 25 години при нормативни изисквания това да е било правено най-малко два пъти за същия период.
Отървете се от амнезията. Лекувайте я и не се чудете кой е виновен и отговорен за едно или друго нещастие. Помнете чий и кой беше министър на регионалното развитие и благоустройството, когато загинаха хората край Своге. Нанков май се казваше. Свалиха го, а на следващия ден го назначиха за зам.-министър на МРРБ. Сега пак е депутат. Другият министър на вътрешните работи, Радев, също подаде оставка и се върна на депутатското си кресло в парламента.
Какъв гняв, каква ярост се очакват от нас и какво очакваме от себе си? Ние можем само да блеем, да мучим и понякога да лаем. Нищо повече не можем.
Любомир Кольовски
