Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с деца-непрофесионални актьори. Началото се поставя с филма му „Капитанът”, после следват емблематични за българското детско кино творби като „Таралежите се раждат без бодли”, „С деца на море”, „Куче в чекмедже”. В тях най-често той си партнира с писателския дует братя Мормареви. Зад този творчески псевдоним стоят Мориц Йомтов и Марко Стойчев, които животът събира в далечната 1953 г. в Българското радио. Те работят в редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва започва първата си платена работа. Първоначално двамата не смятали да пишат за деца. „Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна”, спомнят си по-късно те. Удобна е възможността, макар и иносказателно през детската тематика, да се кажат някои нелицеприятни истини за мрачните страни на лустросания от пропагандата социалистически начин на живот. Например – поощряваното натегачество още от училищната скамейка под формата на примерно поведение, партийните връзки на родителите, привилегии, които те изпращат в елитна езикова гимназия.
Всичко това в бъдеще очаква героите от сериала – Васко, Женя, Фори и техните съученици от 7-ми „Б” на варненско училище. Но преди това тримата ги чака едно незабравимо лято на морския бряг – пълно с лудории, бомбастични басове, неуморно съперничество, свързано с неволите на израстването и с първите любовни трепети. Васко е палаво, будно момче, чийто баща е моряк (даже боцман), а майка му е бременна с трето дете. Той е умен и доста хитър. Скита насам-натам из варненските улици с приятеля си Женя и все се състезава с Фори за сърцето на Тинчето. Женя пък е пълничък и е син на диригент. Бащата е голямо нещастие за момчето, защото често налага мудния си син с палката. Освен да похапва, Женя обича да се разхожда с Васко и да събира кураж от него за съвместните им щуротии. Историята се върти около продънена лодка, която Васко и Женя откриват и решават да ремонтират. За целта им трябват пари, а само съперникът на Васко – Фори, може да им ги осигури. Примирието между момчетата трае точно толкова, колкото да пуснат лодката в морето, която злощастно потъва, пропуснала вода през десетки пробойни… След това враждата помежду им отново се разгаря.
За да се заплете историята докрай, Женя решава да бяга. И за да не е сам в своя протест срещу властния си баща-диригент, той предлага на Васко заедно да отплават тайно. На кораба „Елена” работят бащата на единия и братът на другия. В решителния миг обаче страхът у Женята надделява и Васко, с куфар и с китарата на своя приятел в ръце, се промъква сам на кораба. И наистина отплава! Приключението на момчето ще завърши благополучно, макар и не по начина, по който го е мислил. После… лятото свършва, идва есента. Васко, Женя и Фори отново са на училище и летните преживявания остават в спомените.
Сериалът е и първата голяма роля на Иван Ласкин, който по онова време учи в столичната Седма гимназия. Заради снимките две години и половина почти не влиза в клас, предизвиквайки завистта на съучениците си. Той е единственият от многото деца, играли в сериала, който не само продължава кариерата си в киното и театъра, но и се налага като един от най-търсените днес актьори, макар и да е известен с чепатия си характер. В ролята на комбинативния Фори пък се превъплъщава Георги Марков, който по-късно завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и сега е търсен режисьор на музикални клипове, оператор и фотограф.
ЕПИЗОДИЧНИ МОМЕНТИ ОТ СЕРИАЛА
ГЛАВНИТЕ ГЕРОИ
Любопитни моменти около героите и малко повече подробности за тях освен малките им умалителни имена.
Тинчето, момичето за чието сърце се борят Фори и Васко е Августина Милчева. Фори е Христофор, Васко е Васил Славов Фотев, Фори е Христофор, а Женя – Евгени Панчев. Всичките те учат във варненско училище в 7-ми „Б“ и им предстои кандидатстване в специализирано училище – я езикова гимназия, техникум или пък морско училище, но освен друго децата с най-добър успех и поведение ще бъдат поканени да влезнат в редиците на Комсомола – демек „Елита“ на бъдещето общество с привилегии. Оттам сигурно е тръгнала народната приказка „Учи бабо, за да не работиш“, т.е. да не бъхтиш по цял ден като шофьор, миньор или шлосер за жълти стотинки, а да имаш удобно чиновническо кресло, обкръжен от услужлива секретарка и луксозни бази за почивка.
ЗАБАВНИ ДИАЛОЗИ:
1. Женя и Васко след направения воден капан
Ж: Ама, как пльосна!
В: Утре пак.
– Добре, де, а откъде го научи този номер?
– Кой номер?
– Толкова книги съм изчел, а такова нещо…
– А, сам го измислих.Ти докато четеш, аз мисля. Престани да четеш и ще видиш какви неща ще започнат да ти минават през главата. … Утре пак.
– Добре.
– Айде, чао.
– Чао.
––––––––
2. Женя се жалва пред баща си, че не му дават джобни.
Б: Добре. … Напредваш. Браво. … Браво.
Ж: Браво, браво, ама… на Васко в неделя са му дали 7 лева, на Фори – 10.
– Защо?
– Да си имат. За кино, за сладкарница.
– Да престанеш с това плюскане! Я се погледни!
– Ох.
– Чакай! Ела. Ето ти 12 лева.
– Благодаря. Мерси. Чао.
– Чакай! Ела. А… съобщението. Ти забрави, че трябва да платиш днеска тока. 11 лева и 62 стотинки, останалите за тебе.
––––––––
3. Бащата на Фори прави забележка на баща си за продажбата из града с кощница.
Б: Какво бе? Печелбари! Да не съм го видял друг път из града… с тия кошници. Абе, тате,не може ли… без тая сергия тук пред лозето? Подмятат в службата, че баща ми станал…
Д: Подмятат казваш…
– Подмятат, я!
– Щото и на мене ми подмятат, че бъхтя до тъмно, а сина ми навива километрите със жигулата. Ако не беше тази сергия, щеше да опъваш пеша по върлото. А сега ми идеш като владика. Айде, холан!
––––––––
4. Малките близнаци предплащат на Фори за 2 курса с лодката.
Б: Бате Фори! Ето…
Ф: Предварителната продажба на билетите започна. Предплащат за два курса.
– Само наште да не разберат. Казахме, че парите са за кино. За кино.
– Лъжете! Ще почнете и да крадете.
Васко: То едното върви с другото.
Ф: Айде, чупката!
––––––––
5. Бащата на Женя го сварва пред хладилника разплакан.
Б: Какво правиш тука? Защо си плакал? А?
– Защото… защото… вие сте виновни за всичко! „Женя, да се прибереш в седем!“, „Женя, изсвирили си?“, „Женя, написа ли си?“, „Женя, стига с тези игри!“, „Женя, Женя…“. А другите деца, ти знаеш ли само как живеят другите деца?
– Как?
– Свободно! И се развиват като… като… (плаче раздирателно). О-хо, аз от утре няма да се допря до пианото, и от училище ще избягам, като всеки свестен човек.
––––––––
6. Пощальон носи писмо за сем. Панчеви и среща Женя.
П: Чакай, малкия! … А… на кой етаж са Панчеви?
– Защо?
– Защото, на който са, на него трябва да се кача.
– На осмият.
– Ейййй! (пощальона вижда бележка на асансьора „Не работи“). Ха сега, Стоичко, да те видя… до осмия.
*Женя следва по стълбите пощальона и на 5-ия етаж решава да каже следното:
– Само че, няма никой у Панчеви.
– Хе, отде знаеш… че няма… никой. (задъхан е пощальона)
– Аз съм им син.
– Ееее… много умен син си имат Панчеви! Можеше да ми го кажеш това и на осмият етаж… чий син си! А, подпиши! … На осмия етаж… трябваше да ми каже чий син е.
––––––––
7. Женя е разпитван в милицията в компанията на баща си.
Б: Ти ще кажеш ли къде е Васко?
М: Оставете. Не бива така.
*пуснато е радиото с песен на Мими Иванова, което издразва бащата на Женя
Б: Може ли да загася?
М: Не може. (към Женя) Кажи мойто момче, помогни.
Б: Хм.
М: Е?
Ж: Нали ви признах, че нищо не знам.
М: А това дето си казал за баба му.
Ж: А… да. Хм. Той ми каза така да кажа.
М: Защо? Къде трябваше да отиде?
Ж: Не знам… не знам.
*По включения телевизор говорителка прави съобщение.
Г: Съобщение на Народната Милиция. Изчезнало е момче, 13 годишно, на име Васил Славов Фотев. Умоляваме, който го е видял или знае нещо за него, да се обади незабавно на телефон 3-16-24. Повтарям: Изчезнало е момче, 13 годишно, на име Васил Славов Фотев. Умоляваме, който го е видял или знае нещо за него, да се обади незабавно на телефон 3-16-24. Нашата програма продължава с трета серия на телевизионния филм „Войната на таралежите“.
*В този момент милиционера изгасва телевизора.
Ж: Ама, защо? Той не е само за деца!
М: Хайде сега, опитай да си припомниш. Кога за последен път бяхте двамата? Какво си говорехте? Защо Васко реши да бяга от вкъщи?
Ж: Може ли да си помисля до утре?
М: Не може. Хайде сега, поразходи се малко с баща си, събери си хубаво мислите, пък дано се сетиш.
Б: Ще се сети. Ще се сети, другарю майор. Ще се сети. (заплашително върви бащата на Женя към него). Я, ела тука! Ела тука! Ела тука! Ела, ела.
Ж: Ще кажа!
Б: Май, че се сети!
Ж: На парахода е.
М: Успокой се. Спокойно. Ела, седни. Спокойно.
*Женя се срива психически, но милиционера го успокоява като разопакова чисто нова бонбониера „Троен лешник“
М: Хайде сега, хапвай си спокойно и разказвай всичко поред.
Ж: Да… идеята беше моя. Трябваше да заминеме двамата.
Б: Какво, какво?
М: Ако още един път го прекъснете, ще ви помоля да ни оставите сами. Продължавай.
Ж: Аз… се отказах в последния момент. Уплаших се. Но Васко, той беше много обиден. Знаете ли как му се подиграваха в класа?
М: Защо му се подиграват?
Ж: М! (*Женя намира черупка от лешник в бонбон). Вижте, другарю майор, щях да си счупя зъба!
М: Рекламацията се приема. Вземи си, вземи си. Все пак, внимавай със зъбите.
Ж: Много Ви благодаря, другарю майор.
Б: Ти да не си дошъл на гости тук?!
М: Моля Ви, седнете там и повече не се обаждайте. Продължавай.
Ж: Аз останах на кея. Видях как Васко се изгуби на парахода.
М: Кой параход?
Ж: На баща му. Той нали е боцман.
М: Проверете веднага дали има резултат от кораба. Продължавай, слушам те, Евгени.
Ж: Ммм… чаках всеки момент да го изхвърлят. Висях на пристанището около…. (звъни телефона на милиционера)
М: Момент. Да. А… Вие ли сте другарко Фотева. Тъкмо исках да Ви позвъня. Бъдете спокойна, вашият хубостник е на кораба на баща си. Така ли? Да. (затваря слушалката и се обръща към Женя). На кораба, а? Тези методи, другарю Панчев, никога не са давали добър резултат.
––––––––
8. Другарката на Женя идва да съобщи на баща му за намаленото му поведение
Б: Край на репетицията! …. Добър ден!
Д: Извинете, че Ви безпокоя тук, но реших, че трябва да поговорим преди да сте се прибрали в къщи.
– Защо? Какво се е случило?
– Ах… нищо страшно.
– Какво реши съвета?
– Имаше предложения Васко да бъде изключен от всички училища във Варна.
– Така ли?
– Жалко наистина. Той не е лошо момче. Изключихме го само от нашето училище.
– А Женя?
– Две единици.
– Две единици!
– Предложението беше да бъде изключен от училище.
– Ще го пребия!
– Точно за това съм тук. Не бива. Просто не бива.
– Хм…
– Зная, че сте доста строг, но…
– Какво? Той ли е хвалел, че съм толкова строг?!
– Не бива дори да му се карате. Той е… В него има нещо много интересно. Писмените му показания. Вие трябва да ги прочетете. Той проявява направо публицистичен талант. Благодарение на него наказанията бяха смекчени…
– Охх…
– И знаете ли? За да оправдае приятеля си, той пое цялата вина върху себе си.
– Ще го пребия!
– А, може би ще го насочите към журналистиката?
– Никаква журналистика! Женя трябва да стане музикант! Аз съм отдал целия си живот на музиката! Той също! Панчев се казвам!
Източници: 1986 г. – Как отминава безгрижното време на детството…