Недялко Недялков
Писна ми да степенуваме злото. Това е извращение – нито злото, нито свободата, нито принципите могат да се оразмеряват.
Българският модел е колониалното мислене – смаляваме себе си и безропотно приемаме ролята на резоньори и масовка. Преди на Съветския, сега на Европейския съюз.
Защото сме били твърде „дребни“, гранични, кръстопътни, в периферията на географията и историята; великите сили трябвало да решават съдбата ни на салфетка.
А всъщност ни приемат за такива и се отнасят с нас така, защото ние така се държим, ампутирани от елементарно достойнство. Не национално – човешко дори.
Да, лидерите ни са кофти, полумъже, сламени хора, зависими и страхливи. Но политиците са проекция на народа си. Как от такъв народ да се пръкнат други лидери? Как да изберем Орбан, като сме избрали да сме роби?
Конформизмът като агрегатно състояние на една обуначена тълпа, майсторски разделена на агитки. Които се мразят, докато…не им се наложи да се заобичат. От файда.
Недялко Недялков
