Така се казва новият бестселър в САЩ. Онзи ден книгата на американския политически анализатор Бенджамин Абелоу излезе и на български. Ето я. Малка, разбираем език, чете се на един дъх. Професорът по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пише, че това е задължително четиво за всеки, който има желание да разбере истинските причини за катастрофата в Украйна. Авторът на книгата, отбелязва проф. Миършаймър, привежда ясни и убедителни аргументи в полза на извода, че главните виновници са СЩ и техните съюзници от НАТО, не Владимир Путин. Има още подобни отзиви от светила в геополитиката. Полк. Дъглас Макгрегър, бивш директор на Обединения оперативен център на НАТО в главната квартира на блока в Европа я препоръчва на всички, загрижени за националната сигурност на СЩ и мира в Европа. Още едно мнение : “ Без разбиране на документираната тук история няма да има деескалация на конфликта между САЩ и Русия” – становище на бившия американски помощник-министър на отбраната Час Фриймън.
Книгата е много интересна и затова поръчах 168 екземпляра за всеки от интелектуалните титани, подписали онова писмо за Украйна. Позволих си този изискан жест, за да да им помогна да обогатят знанията си за конфликта. Разбирам, че не им достигат. Та който от тях иска да си получи подаръка, да си даде адреса в Евроком. Ще му го пратя веднага. Хора, не спадащи към посочения интелектуален кръг да не разчитат на щедростта ми, а да си купят книгата от издателство Изток Запад.
Не знаем дали Доналд Тръмп я е чел, но изглежда споделя някои от оценките. Нали работи за деескалацията на конфликта. Един път на политическо ниво, очакваме скоро да видим ефекта и на бойното поле. Зеленски клекна пред натиска на Тръмп, видя, че е загубен без американската военна помощ и с половин уста се съгласи на примирие. Путин също отговори положително, но прехвърли топката в полето на киевския режим. Условията му са да спре мобилизацията и снабдяването на украинската армия по време на примирието. На молбата на Тръмп да пощади живота на обкръжените в Курска област части на ВСУ отговори положително – добре, но нека се предадат.
Явно е, че Путин излиза победител, а Тръмп ще се окичи с лаврите на миротворец. Зеленски е в цуг-цванг. Ако откаже, Тръмп ще го накаже, Путин ще го смаже. Ако приеме, украинците ще поискат обяснение : защо чак сега. И защо беше всичко това. Все пак, струва ми се, че ще-не ще, трябва да приеме наложените му условия. Иначе друг ще го направи.
На този фон крайно недоумение предизвикват войнолюбивите страсти, които се разгарят в Европа. Лондон и Париж говорят за изпращане в Украйна на войски, наричайки ги миротворци. Бившият руски президент Медведев предупреди, че това ще означава война с НАТО. Няколко пъти сме търсили обяснение на какво се дължи русофобската истерия и призивите за война с Русия – дали на подкупите от Зеленски, дали на страха на евролидерите да не последват съдбата на Байдън, дали защото много са се вързали за каузата на киевския режим. Една от причините изглежда типично английска. Великобритания помпа войнствените настроения в ЕС с доста неблагородни цели. Ако Европа се хвърли в конфликт с Русия без американска подкрепа, тя неминуемо ще претърпи поражение. То, от своя страна, ще доведе до разпада на ЕС. Много претенциозно е да се твърди, че това е далечната цел на Великобритания, но като знаем пословичното коварство на някои среди там и този вариант трябва да се разглежда сериозно.
Защо ще го прави? Ами без ЕС Англия ще може много по-лесно да колонизира политически някои европейски страни и да засвири отново първа цигулка на континента. Да не забравяме, че ако не беше зловещата намеса на Борис Джонсън, Истанбулските споразумения щяха да влязат в сила и войната отдавна щеше да е приключила. С неимоверно по-малко жертви и ужаси за Украйна, а и загуби за ЕС.
Има и друго обяснение. Европа не е глупава. Тя заема подобна враждебна, войнствена позиция не защото мисли, че може да се тръгне срещу Русия. Има и умни хора, които знаят, че без подкрепата на САЩ това би било самоубийство. Европа, изглежда, дрънка оръжие с единствената цел да изтъргува по-добри условия в новите реалности. Това е стар похват в политиката. За да получиш това, което желаеш, искай винаги повече в началото. Изглежда много сложно, но това е защото са набъркани интересите на много държави. Все пак, ако почнем да анализираме, мисля че пътят към мира сега е по-близо от пътя към разширяване на войната. Каквото и да мисли Лондон.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 17 март 2025 г. по Евроком )
