Поредните парламентарни избори приключиха. С 30 % гласували народът се изплю в лицето на политиците. Показа, че не им вярва. В отговор политиците също се изплюха в лицето на народа. Показаха му, че гласува – не гласува, пак същите муцуни ще са на власт.
Резултати от изборите все пак има. Те изглеждат като смъртна присъда за страната. Нищо хубаво не ни чака, след като тези резултати ще определят следващото правителство. Партиите, които се гласят да управляват, могат само да довършат България. Вече са се доказали.
Поне три сред тях са продукт на чуждо политическо вмешателство – турско, германско и американско. Направят ли правителство, то ще бута страната към бездната. Дали ще я вкара във война, дали ще разпродаде последните останки от някогашното и богатство – земя, води, въздух, дали ще я зароби с убийствени заеми – все едно. Смъртната присъда значи смърт, независимо дали е разстрел, инжекция или електрически стол. Борисов изплю камъчето онзи ден като каза : Западът иска прогнозируем партньор. Значи ако не е, т.е. ако стъпките на бъдещото управление не следват западните указания, то ще е нежелано, следователно ще бъде махнато. Значи не е важно какво искаме ние от правителството, важно е какво иска Западът. Това трябва да бъде изпълнено. Ако не сте сигурни, спомнете си какво се случи на Роберт Фицо.
Песимизмът за предстоящото управление идва и от предизборните приказки на кандидатите за коалиция. Къде видяхте реални стъпки за спиране на упадъка, за развитие, за прекратяване на кражбите и разсипията, за национален и продоволствен суверенитет. Нищо! Само напудрени лафове и блуждаещ евроатлантически дух, като че ли нещо може да изскочи от небитието. Тези, които очертават реални пътища за изход от тресавището, които говорят за мир, за връщане на заграбения суверенитет и за политика според националните интереси – те няма да управляват в рамките на 50-тото Народно събрание. А само добрите намерения не стигат. Трябват още две неща : първо – реалистична програма за осъществяването им и второ – власт. Колкото и да изглеждат симпатични някои партии, без тези атрибути на управлението те ще продължават да наблюдават безпомощни упадъка на държавата.
Вижте и каква беше агитацията! Много от физиономиите по билбордовете будеха отвращение. Вгледахте ли се в познатите алчни муцуни, които никаква престорена смиреност не е в състояние да скрие. Гледат Ви така, сякаш искат да кажат : Щеш-не щеш, пак мен ще избереш.
Не можем да не назовем причината за песимизма – това е пълната негодност на досега управляващите – от Луканов и Филип Димитров през Костов, Симеон, Станишев и Борисов, та до Денков- да спрат упадъка и да насочат страната напред. Всички ни закопаваха. Такива ще са и следващите. Който от важните показатели на развитието да вземем, той сочи само надолу. Има ли област на обществения живот, в която при управлението на водещите партии да сме постигнали сами някакъв напредък? Има ли показател, по който да не сме заковани за опашката на ЕС? Има ли надежда да се отлепим от дъното, ако начело стои някой от досегашните управници? Има ли някой, който да си сложи ръка на сърцето и да отговори честно на тези въпроси с “Да”? И има ли някой, който да вярва, че мафиотската практика на целуване на ръка е отменена.
Последната надежда е в обжалването на жестоката присъда над държавата, произнесена с вчерашните избори. Една втора, по-висша инстанция може да потвърди, може и да отмени присъдата. Ние не знаем къде се намира тази инстанция – във Вашингтон, Брюксел, Москва, Анкара или у нас. Може днес да е тук, утре – там. Но ако присъдата бъде обжалвана от народа и падне, може да се появи светлинка. Говоря с известна надежда, спазвам мотото на предаването, защото все ми се иска да вярвам, предполагам и на вас, че един ден ще се измъкнем от примката и ще определяме съдбата на народа и държавата си в съответствие с нашите, а не с чуждите интереси.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 10 юни 2024 г. по Евроком )
