Как работи Столична община, за да обслужва бързо и качествено гражданите на града?

Времето за издаването на разрешително за строеж е по-дълго, отколкото времето за реализация на инвестиционното намерение, независимо от неговите параметри.

Административният апарат доказано може избирателно да блокира инвеститори в столицата. Не само че са се задържали разрешителни за строеж с години от главния архитект на София, но и районните кметства не са обявявали подписаните преписки – признание, което беше направено от временно изпълняващия длъжността главен архитект Богдана Панайотова и кмета на София Васил Терзиев.

През 2018 г. повече от 1500 преписки се обработват в продължение на месеци от районната администрация в кв. Младост. Като зад подобен феномен на несвършена работа може да стои корупционен натиск.

Изнасянето на факти от временно изпълняващия длъжността главен архитект на София Богдана Панайотова за огромен брой задържани и необработени преписки в дирекцията „Архитектура и градоустройство“ в Столична община, включително и в районните администрации, разкрива че това е практика от години.

Община „Младост“ не е изключение.
Притеснителен е фактът, че в медиите циркулират публикации, в които се твърди, че главният архитект на община „Младост“ Росица Семова се обвързва с престъпните схеми на разстреляния Мартин Божанов – Нотариуса, именно чрез задържане на преписки и блокиране на инвестиционни намерения умишлено.

Проблемите са били създавани, за да бъдат решени с помощта на Божанов впоследствие. При обиск след смъртта му, в дома му са открити копия на преписки именно от община „Младост“.

Паралелно с това, срещу архитекта на района Семова са отправени публични обвинения и от гръцкия бизнесмен Каламарис.
Стига се дотам, че арх. Росица Семова разпространява отговор до всички медии, публикували подобни неверни според нея твърдения (може да прочетете ТУК). Обикновено не бихме преповторили този разказ за евентуална престъпна схема, но в логиката на проследяване на наличната достъпна информация се формират въпроси.

Защо някой ще създава фалшиви обвинения в медии, накърняващи нечия репутация и то в лицето на обществено непопулярно име на администратор в столичен район, ако зад това не стои конфликт, свързан с професионалната й дейност.

Арх. Семова твърди, че не познава гръцкия инвеститор Каламарис и че той и неговите обекти не са част от район Младост. Но откъде този човек ще знае името й и въобще как се поражда у него желание да отправя публични обвинения към непознат?

Още повече, че след кратко проучване може да се разбере, че офисите на част от компаниите на Каламарис са именно в община Младост, а името му е свързано не само с проектите на ИКЕА и Ринг мола. Така или иначе този казус е в прокуратурата, но той разкрива един престъпен модел, чрез който могат да се притискат инвеститори чрез забавяне на преписки.

Друга форма на натиск в отключване на корупция е умишленото създаване на последващи проблеми, когато вече инвестиционното намерение е в ход. Като основание се използва брожения на граждани, жалби и аргументи, свързани с преследването на някакъв обществен интерес. Нещо повече, създават се специални НПО-та, които да визуализират своеобразен граждански натиск. И така, след обществени обсъждания и подписано разрешително за строеж, което е в ход, инвеститорът е подбуждан да навлезе в плоскостта на корупционно взаимоотношение за решаване на проблемите му.

Има ли общински съветници, които управляват или са част от неправителствени организации? Да, има и то от почти всички партии. В една от последните ни публикации проследихме професионалната кариера на общинския съветник Войслав Тодоров, който е обиколил поне 5 политически проекта и във всеки един от тях е бил в ядро на протестни действия из кварталите на София, включително е бил един от приближените на Десислава Иванчева.

Но нека да се върнем отново на изнесената статистическа информация от арх. Богдана Панайотова.
Установените факти, свързани със задържани преписки и неподписани с години разрешителни за строеж и преработки са явен административен произвол и бухалка върху гражданите и бизнеса.

Корупцията по закон в България е трудна за доказване, като се има предвид, че и двете страни носят наказателна отговорност, което гарантира мълчание. Обществото ни знае, че има корупция и е част от нея. Свикнали сме до такава степен с нейното присъствие в живота ни, че я считаме по-скоро за инструмент, с който можем да си решим проблемите – от пътния полицай, до служители в общината. Пари се предлагат дори просто да ни се обърне внимание при извършването на една или друга административна услуга.

В повечето случаи охраната в районните администрации се оказва полезният координатор за гражданите на София.

При положение че е установено такова количество необработени документи, очевидно умишлено забавяни, поставяме въпроса защо не са предприети следствени действия и прокурорски проверки.