Как се става опозиционер в България? Отговарям. Правят се бомбастични антиевропейски изказвания по всички възможни медии. Европейската комисия се обявява за враг номер едно на тутраканската селищна система. ООНЕ! бива изобличена по най-безкомпромисен начин. Нато, бато и свато са наричани основните врагове на община Червен брег и село Рупци. Сезео, която е оглавявана от обявен за издирване в страната си терорист, чиито кукловоди се опитват да превърнат здравето във валута за закупуване на мънички свободички, също е обявена за терористична. Сорош, който е британски, американски и всякакъв агент на всички възможни криминални специални служби, плюс неговите непеота, откровено е наричан враг на България и българите. Някои наричат това поведение популистко. Аз го наричам лицемерие пред очите на народа, защото след всички тия витии наближават избори за промъкване в европейските плюшени коридори, където заплатата става петцифрена в евро, контактите за далаверката набъбват до европейския габарит, само с един мандат се получава пожизнена финансова сигурност и прочие екстри. Представете си, още не съм споменал осигуреният от наивника петгодишен разкош с европейската потребителска кошница в ръка.
Иииииии, изведнъж цялата опозиционност изчезва. Всичко рецитирано до тоя момент заминава в канавката. Политическият лайФмотив се превръща в лайКмотив и придобива звездносини нюанси, леко смесени със сладка натовска приказка за свободата и демокрацията, леко понапудряне на сороските непеотовски котила, които фактически управляват всички държави, в които са инсталирани, добавя се щипка намеци за нуждата от разяснителна кампания за това колко са необходивими ваксините и други такива гарнитури към сочния евроатлантически котлет, който се очертава след наближаващата игра на електорална ротативка.
Доколкото разбирам, след като си се харесал на възможните избиратели е потребно най-безочливо да изпереш дълбоката държава и с удоволствие да се присъединиш към нея, щот там е лапаницата. Така да знаете – извън Дълбоката Държава лапаницата няма. Не се шегувам. Тя е навсякъде. Тя е в кауфланд и лидъл; тя е във всяка по-осветена аптека; във всеки кабинет на държавната администрация; във всяка клиника с специалисти по смърт; тя се вижда в отвратителните улици и магистрали с дупки на всеки метър, дълбоки по метър; в алеите за гюмове за смет, в училищата, които инжектират децата, турят им маски и ги тестват против волята им; в европейските фондове; в евровизия; в изчезналите пенсионни фондове и здравно-осигурителни сметки; в пародийната политическа шарада, която ви разиграват непрестанно; в абсурдните политически душевноболни смешници; в прайдовете за сексуални девиации; в бездарните писатели, бълващи литературна диария; в еолично-волтаичните капани, в които пропадат обществени средства. Накъдето се обърнете виждате ухиленото лице на Дълбоката Държава. Не, не е друго, не е скрита, не е въображаема. И който се е засилил към структурите, които несъмнено да част от Дълбоката Държава, той вече се вижда като част от нея. Ако ви казва, че ще я променя отвътре, той яко лъже, защото отвътре се става член на Дълбоката Държава, не се променя.
Васко Стоянов
