От няколко месеца насам следя в Ютуб проникновените видеолекции на един от изтъкнатите съвременни руски интелектуалци – професор Владимир Ростиславович Мединский. Владимир Мединский е роден през 1970 г. в гр. Смела, Черкаска област, Украйна. Бележит политолог и историк, автор на множество трудове, специалист по история на 19 в., той е министър на културата на РФ в периода 2012 -2020 г. От 24 януари 2020 г. Мединский е помощник на Президента на РФ и действителен държавен съветник на РФ. От 2021 г. насам ученият е председател на Междуведомствената комисия по историческо просвещение на Русия и един от най-авторитетните държавни и политически дейци на РФ.
Направете сравнение между него и българските „министри на културата“ – Владимир Пенев, Боил Банов, Наско от Хаско, Найден Тодоров – и се помъчете да откриете разликите. Сред българските „интелектуалци“ в управлението, разбира се, „културен доайен“ е Наско. По същия начин открийте разликите между съветниците на българския президент по вътрешна и външна сигурност Копринков и Узунов – и държавния деец на Русия Владимир Мединский. Културата и просвещението на нацията са основните стълбове на държавната сигурност, но тази аксиома никога няма да влезе в чутурите на българските водачи на партии и на българския президент. Те се боят от интелектуалците и ги маргинализират, унищожавайки с това българската държавност.
Как звучи само – Междуведомствена комисия по историческо просвещение на Русия! На фона на тридесетилетното заличаване на историческата памет в България!
Сред видеолекциите на проф. Мединский особено интересен е историческият разказ, посвететен на император Александър I Романов ( 1777 – 1825 ), с когото започва руският 19 век. Наричан „руският ангел“, заради изключителната си физическа красота, просветеност, истинска православна духовна отдаденост и знаменитите си победи над завоевателя Наполеон Бонапарт, Александър I, чието лице носи ангелът върху Александрийския стълб пред Зимния дворец, е особено почитан … във Франция! Тази Франция, която той е разгромил. Проф. В.Мединский разкрива правдата за уникалното уважение, което французите вече две столетия питаят към руския монарх и неговата армия, превзела Париж на 31 март 1814 г. Повествованието се съдържа във втория епизод от видеотрилогията на В.Мединский „Александър I“, озаглавен „Государь всея Европы – 1804 – 1815 г.“ Интересуващият ни конкретен разказ започва в 1.15.49 на сагата. Превеждам го специално за читателите на „Свободно слово“:
„Тогава, през 2014 г., когато отбелязахме 200-годишнината от превземането на Париж, приключването на наполеоновите войни и завършването на нашия Задграничен поход – ни се удаде ( във Франция) да намерим няколко обелиска на местата на сраженията, които руската армия е водила с наполеоновите войски – всъщност на местата на нашите победи. Честно казано, бях уверен, че французите са ги премахнали, тъй като подобни обелиски все пак им напомнят за поражението на Франция. Поражения в самата територия на Франция. Но не! Знаете ли – не! Колкото и удивително да е – паметта за събитията от 1814 г., паметта за това, как се е отнесла руската армия, до ден днешен се е съхранила в масовото съзнание на французите – положително. И огромната заслуга за това е лично на Александър.
Аз открих обелиска (…) в присъствието на всички официални лица – на губернатора, местния префект, началника на муниципалитета, френските ветерани, обществеността, оркестъра – радостно, красиво събитие, посветено на победата на руското оръжие над Франция! Такива обелиски откривахме в селото, наречено Фер-Шампаноаз, място на една от последните битки на нашата армия на територията на Франция, която всъщност е открила вратите към Париж – след Фер-Шампаноаз ние сме извършили този гениален маньовър към Париж. Не е сложно да се досетим по названието – селото се намира в провинция Шампан. Аз попитах местните историци: „Защо с такъв пиетет, с такова уважение се отнасяте към тези, които са ви разбили ( победили )?“ И те ми разказаха поразителна история:
В битката при Фер-Шампаноаз френските войски са били съставени вече от съвсем млади хора. Наполеон е свиквал за двадесети път войници под знамената, буквално „изгребвайки“ младежта, спешно окомплектовайки я, зле обучавайки я – и разбира се, за нашите ветерани, преминали през цяла Русия и Европа – тази „армия“ не е представлявала голяма опасност, тя не е удържала натиска на руската кавалерия, на руските гренадири. Младежите не са удържали удара на нашите щикове и са побягнали. Ето в този момент, както се прави винаги, руската кавалерия е трябвало да не понесе след тях и да започне безпощадна сеч. Така се е правело винаги по закона на войната. Но Александър I, наблюдаващ внимателно битката (…), незабавно дава лична заповед да се прекрати преследването и да се оставят бягащите – да не бъдат преследвани, вземани в плен – или убивани, не дай Боже! Защото са съвсем млади момчета и не трябва да се принасят в жертва на тази жестока война, която всеки момент ще приключи. Французите са съхранили спомена за милосърдната заповед на нашия цар, който по този начин е спасил живота на няколко хиляди шестнайсет- седемнайсетгодишни деца, призовани в последната година в армията на Бонапарт.
По същия начин Александър се е отнасял с дълбоко уважение към чувствата на победените французи и в Париж. Малцина знаят, че той е влязъл в Париж не обкръжен от три пръстена телохранители, а само с един казак ( телохранител ). Разхождал се е из Париж на кон или пешком, придружен само от адютант, без никаква свита. Разхождал се е из Париж като герой, като парижанин, като човек, който няма от какво да се бои.
Той е отменил унизителния обичай на поднасяне на ключа от града – на победителя. (…) Казал е: „Не трябва, за вас ще бъде обидно, а на мен изобщо не ми е нужно“. Заповядал е освободят всички френски пленници, след като Париж се е предал, пуснал ги е да си ходят у дома. По най-решителен начин е пресичал на мародерството сред руските войници – в редките случаи, в които е извършвано. За разлика от съюзниците си – австрийци, англичани, прусаци, които конфискували и грабели територии и богатства (…), Александър се е държал съвършено идеалистично. От Франция той не взема нищо. Още повече – той спасява от разграбване Лувъра. Нали помните как той ( Лувър ) е създаден ( като музей на изкуствата )? Французите още преди Наполеон са влачели там, всичко, каквото са могли да докопат ( реликви от чужди страни, Египет ). Не, Александър е съхранил Лувъра, запечатал го е“.
( преводът на епизода за паметниците на руските победи във Франция от 1814 г. съм превела с несъществени съкращения. )
Проф.В.Мединский завършва темата за руските военни паметници с великолепната шега на император Александър I, който, забранявайки на френските роялисти да сринат Вандомската колона, увенчана със статуята на Бонапарт, заявил по повод нейната височина:
„Охо, и мен да ме бяха издигнали толкова високо – и аз бих се главозамаял“.
Нека след прочитането на тези редове отново се замислим над нашата диващина – да унищожаваме паметниците на нашите освободители, докато Франция пази тези на своите победители! Нека отново се замислим кой управлява България – селяндурска гмеж без никакъв духовен потенциал, без авторитет, без капка благородство – тиня, която изпълнява всички повели и прищевки на сатанизма. А някога цялата младост на престолонаследника е преминавала в сурова подготовка за дейността му на бъдещ монарх и държавен глава. Такъв монарх е избирал съветници сред най-талантливите свои съвременници. Такъв владетел е превръщал и политическите си врагове в свои възторжени лични почитатели. Паметта за него е вечна и в страната на неговите врагове.
Унизителна е участта на народ, управляван от глупци и престъпници. Страшен е пътят на стадо, водено от безверници, прокълнати от Бога.
Такова сляпо стадо го чака Кървав Гергьовден – Земен и Небесен!
Така ли ще загине България? Под връшника на идиотите?
Вдигай се, българино – днес, веднага! Помогни си сам – та и Господ да ти помогне! Няма какво да губиш – освен позора си!
Милена Върбанова
