Вече стана ясно, че и трите основни оператора на мобилни комуникационни услуги в България възнамеряват да вдигнат цените си с около 15 на сто от началото на този месец. Законно ли е това и как може да бъде спряно?! По-долу ще се опитам да дам моя прочит на експерт и председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) допреди почти година.
––––
Сигурно всички си спомнят, че миналия януари същите „играчи“ на пазара направиха опит да индексират цените си с инфлацията за две години наведнъж и след намесата на тогавашния икономически министър Корнелия Нинова и на КЗП това намерение беше осуетено и нещата се сведоха до минимално нарастване с около 3 на сто (което беше и първо от почти 10 години насам). И понеже виждам как някои в опит да възкресят окончателно и безвъзвратно заминалия си някогашен политически рейтинг (да, г-жа Манолова имам предвид!) креснаха, че никой нищо не бил направил и затова се стигнало до този произвол, да кажем много ясно:
За разлика от миналата година, това, което се случва сега, не е нелоялна търговска практика – достатъчно е да се прочете само един текст от Закона за защита на потребителите, за да стане ясно защо. Но въпреки това, според мен е незаконосъобразен акт от страна на мобилните оператори, тъй като в настоящата ситуация клаузата за едностранно индексиране с процента на годишната инфлация е неравноправна и в ущърб на потребителите. Да обясним накратко:
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това е законовият текст в статичния му вид. Но той винаги би трябвало да се тълкува в контекста на конкретния динамичен житейски момент. Или простичко казано – ако преди година 3% на фона на икономическата ситуация, инфлацията, доходите, покупателната способност на населението и т.н. не биха създали такова неравновесие между страните, днес ситуацията е съвсем различна.
Ето малко сухи числа, за да видим каква е ситуацията една година по-късно: средногодишната инфлация за 2022 г., според Националния статистически институт (НСИ) наистина е около 15%, но пак по негови данни доходите на над 67 на сто от домакинствата са останали без промяна към октомври 2022 г., а за близо 5% те дори са намалели. НСИ отчита среден ръст на заплатите от едва 10 на сто, а реалният съществен принос в домакинствата започват да имат увеличените пенсии, чийто среден ръст е 44 на сто.
Храните в България са повишили стойността си през изминалата година с 25,6 на сто. Ресторантите, чийто ДДС остава 9% и през тази година, са увеличили цените си средно с 23 на сто. Хлябът, който пък е с нулева ставка за данъка върху добавената стойност, е поскъпнал с 20%. Обещанието на бизнеса от края на ноември, че като продължи да получава помощи за тока, ще намали цените си, засега е само на думи.
За декември инфлацията е добавила 0,9%, а поскъпването на храните е 0,6%. Ако продължим с анализа на данните от официалния държавен орган, ще видим, че в същото време над 75% от българите изпитват затруднения да покриват всекидневните си разходи. Част от тях са засегнати от поскъпването на парното и на газа, за които не са предвидени помощи за настоящия отоплителен сезон. И така нататък, и така нататък.
Като оставим настрани факта, че тези данни показват начина, по който прехваленият напоследък служебен кабинет се е справил с кризата, на тях трябва да стъпи органът, който е натоварен с конкретната преценка дали при това положение е справедлива (разбирай равноправна) клаузата, която дава право на операторите да вдигнат механично цените си с процента на инфлация, без да отчитат останалите фактори, които влияят върху икономическото състояние на потребителите.
В случая този орган (както посочи и омбудсманът, за съжаление, „адресирайки“ за пореден път бланкетно един проблем към друг орган), е КЗП.
И още един жокер – конкретна законова хипотеза за неравноправност: налице е, когато дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Ето тук е „заровено кучето“ – едва ли с 3 на сто е значително завишаване при почти непроменени икономически показатели, но с 15 на сто при изнесените сега официални данни в тяхната съвкупност за мен няма съмнение, че такова е налице.
Така че, сега на ход е Комисията, която най-сетне трябва да покаже в актуалния си състав (доколко законен е друг въпрос), че мисли за защитата на хората и е способна да им съдейства да се измъкнат от този капан.
Димитър МАРГАРИТОВ*
Епицентър
* Авторът е председател на КЗП (2016-2021), зам.-министър на икономиката (2022)
