Сигурно има доста по-разумни неща, които може да прави човек докато шофира, но аз реших да слушам финансовия ни министър в парламента. Теменужен тембър през остри зъби. Почти си я представих. Перчемът й, едва достигнал микрофоните на трибуната, трепери от искрено възмущение към изпитващите я депутати. Слушах я и се пообърках, но ще се опитам да предам каквото съм разбрал. Значи, министерството на финансите се опитва да изкара каруцата ни от калта, за която аз лично бях почнал да се надявам да е от швейцарско сирене, но се оказа, че дупките са необясними и съмнителни. Така и не разбрах сега имаме ли дефицит от осемнайсет милиарда или пак ни го взеха норвежците!?! Жената каза „работим, трудно е, но ще ви спасим“ и почти поиска да затворим очи, за да не видим как смятат. То не е и за гледане. Единствената ясна конкретика откъм финансите на тая държава напоследък са милионите раздадени бонуси в НАП, Висшия Съдебен Съвет и увеличените драстично заплати на полицаите и службите.
Като казах полицаи, те също бяха днес в парламента, и тях ги чух докато гледах да не увеличавам скоростта над позволеното, да не ме спрат и да ме питат „кво правим сега?“. Не ме спряха така или иначе, предполагам, че са много заети да търсят Пепи Еврото, за когото за пръв път чуха днес в парламента и им се стори интересен, даже любезно помолиха от трибуната някой да им прати цялата документация, събрана от Боец и Бърд, за която също чуха днес. Наистина са заети, време нямат да си пуснат интернета. И те, досущ като министърката на разваления калкулатор, се оплакаха, че много работят. Почти ги съжалих как сричат и ако бях видял караулка по пътя щях да спра доброволно и да им се представя за Пепи Еврото. Какво пък, човек трябва да се раздава (дори и предава) за държавата.
Туйто.
Радослав Бимбалов
