Нали фейсбук има памет… Тоест, не е като нас, знае, че е имало вчера, години преди, че нищо не е започнало сега… Има спомени! Вие имате ли спомени? Е, да… и аз имам. Влязох в тях (!) и видях какво съм си пускал пред 2 години. Войната тъкмо е била започнала. И аз съм споделил акатист към страдащата под Кръста Пресвета Богородица, към иконата й, наричана Седмострелна или Смекчаване на злите сърца! И над него съм написал: “Четете! Ако може – всеки ден! Кога, ако не сега? Някой не може да пости, защото здравето и силите не му позволяват? Добре! Но всеки може да се моли! Ако не прав – седнал! Ако не седнал – легнал! Само се молете, а не гледайте забавни глупости по телевизията! Сега не бива дори да се поглежда към ергени с лигавите им хареми и готвачи, шегуващи се с преизподнята! Защото е Велик пост! Срамно е пред Разпнатия Господ, пред стоящата до Кръста Му Майка, срамно е пред невинната кръв, която се лее на един хвърлей място оттук! Молете се!”
Прочетох го и си помислих! Колко наивен съм бил! Християни, за които няма вчера, не се молят! Има това, което е казал светът днес и това е молитва… Помните ли, че #побайтошововреме имаше предаване по телевизията, което се казваше “Светът днес”?
Никога не съм подозирал, че Църквата може да отгледа толкова много политически и геостратегически експерти! На всички нива. И толкова малко молитвеници! Чух го десетки, стотици пъти: “По принцип си прав за молитвата, ама този е такъв, онзи е онакъв, те са ватенки, те са хохли, те са…” Или: “Да, ще се моля, кой акатист, аха… Ама, целия ли?” На един му викам: “Чети този тропар!” Отговаря ми: “Не ми е в правилото!” И се поти… “Чети го заради Христос, бре! Нещо над данъка да си вложил!” Още се поти! Все едно ще поставя олимпийски рекорд по изхвърляне в тежка категория, за да прочете 4 реда за десет секунди! Като го прочете му дадох кутия с бонбони! Ма аз толкова бонбони откъде да взема? Диабет ще хванем, докато се отървем от светската логика и политически изгодните помисли!
И това с “Ергенът”… Няма да стане да не го гледаме… Ние играем в него. Какво, да не би Църквата да забранява на хората да се обичат? Или да са хубави? Ние сме по-хубави от тези по телевизията! Един ден ще събера сили и ще посетя модна къща за подрасници! И ще си купя оранжев! Или кармазъ? Какво, да не мислите, че няма такива? И ще се пусна с него по Витошка! А вие няма да ме издавате, че не съм ерген! Да, и отците казват, че през поста човек трябва да се разхубавява! Ама, било за вътрешната хубост! Айде сега, дребнавости… Преди е било за вътрешната, днес е за външната! Готово, не ли?
И за кухнята на преизподнята… Ако готвят без месо, мляко и яйца… Игри в постната преизподня… Защо не? Състезание да има. Апостолът какво казва: “Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.” (II Тим 2:5). Така че… състезания през пост може, но трябва да викате за този, който се състезава по правилата! Може да се цапа и мърля по плота с всякакви гадости, но не и с блажни огризки и само по правилата! Решено… Попадията вика (нали ми е редактор) – това последното няма да ти го разберат! И по-добре!
А междувременно хората продължават да умират. Нашите сърца обаче не се смекчиха! Гледайки смъртта на братята, ние ги вкаменихме съвсем. Да, когато някой близък си отиде, те за момент си припомнят, че е имало и време преди днес. Че има и живот, различен сегашния… Че освен депутата Христо, съществува и Христос. Но само за малко. Идва друг ден, друга смърт, друга мъка, друг дъх… Това последното е от песен на Металика (“Без угризения, без покаяние” от албума “Избий ги всички”). Всъщност, нищо друго не идва. Идва същото. Или както го обясняват днешните поети: “Е такоо, бате!”
Днешните поети, утрешните пастири… Утрешните поети, днешните пастири. Ех, ех, днешните са гиганти пред утрешните!
Едно и също трудно време се е облакътило в живота ни. Би предизвиквало у нас сантиментални копнежи по миналото, но (нали казахме) минало няма! Как стана така? Как стигнахме дотук? Човек се попритесни, попритесни, па задреме! Стресне се и иде да си легне! Молитвата? Нали се молихме в неделя – значи всичко трябва да е наред!
Ще сложа под текста иконата на Пресветата с мечовете, които пронизват сърцето й. Дори и без акатиста, само иконата. Защо ли? Ще ви кажа…
Чели ли сте “Възгледите на един клоун” от Хайнрих Бьол? Не е за поста, вземете си я за морето (най-много да ви вкисне почивката). Главният герой се определяше като клоун без никаква църковна принадлежност. Вярващият му брат го беше отвратил от вярата… Както и да е… забравил съм много от книгата, но помня края. Искаше да си върне момичето, което обичаше, а тя се беше хванала с един… хм… условно ще го наречем мазник… Затова реши да я чака на гарата, да свири на китара и да сложи в краката си кутия с “Не се сърди, човече!” Играта, която им е донесла толкова щастливи моменти. Клоунът си мислеше, че ако тя само види играта и не се върне, то няма смисъл да казва каквото и да е… Ето затова ще сложа иконата… Защото я обичам. И защото признавам, че съм клоун. Макар и с църковна принадлежност…
П.П. Попадията каза: “Целия текст няма да ти го разберат”. Отговорих й: Аз на китара не мога да свиря. Свиря с думи. Само това мога…
П.П.П. Мда… Ето, измина още една година. А всичко си е същото, едно към едно!
