Богдана Панайотова е избрана да бъде лицето на общинския рекет в НАГ и СО
Има ли равнопоставеност в конкурса за избор на нов главен архитект?Скандално е, че един от кандидатите – Богдана Панайотова заяви открито, че зад нейната кандидатура стои не само политическа воля, но и чувства персонална подкрепа от кмета.Прочитът на цялата сага с избора на главен архитект на София
2024 г. арх. Богдана Панайотова е избрана от кмета Васил Терзиев за временно изпълняващ длъжността главен архитект на София. Тя става част от екипа на Васил Терзиев заедно с Адриана Попова – определяна в общинския съвет като “сивия кардинал”, диктуващ правилата, по които функционира градската администрация.
В края на 2024 г. екипът на кмета започва да планира регламента, по който ще се проведе конкурс за главен архитект на София.
В началото на 2025 г. е взето задкулисно решение Богдана Панайотова да стане главен архитект на София, за да се запази в цялост довереното обкръжение на Васил Терзиев.
В този период коалиционните партньори в Общинския съвет от „Спаси София“ чертаят публично в медиите планове за провеждането на конкурс за нов главен архитект, в който тяхната роля е водеща. Провеждат срещи с представители със съюза на архитектите, декларират политически надежди в търсене на блестяща кандидатура за нов главен архитект. Те все още не знаят, че са обречени да наблюдават процесите отстрани. Бившият секретар на Столична община Адриана Попова прави всичко възможно, за да установи непреодолима дистанция между тяхната група в Общинския съвет и кмета Терзиев.
Отношенията им прегарят в серия от задкулисни интриги.
В края на януари 2025 г. се обявява и началото на конкурса за нов главен архитект, а арх. Панайотова заявява публично, че ще е участник в него. От организатор на конкурса, тя се превръща в пряк участник.
Отношенията между коалиционните партньори в Столична община, допринесли за победата на Терзиев са в пълен разпад. Арх. Росица Николова от Спаси София заявява:
Арх. Росица Николова: “Заявката, която направи арх. Панайотова, която до вчера изпълняваше длъжността временно изпълняващ главен архитект на София, заяви че ще се кандидатира и че ще участва в конкурса. Това буди недоумение и притеснение, не за друго, а защото тя е част от екипа на кмета Терзиев. Тя остава в Направление Архитектура и Градоустройство и в един момент предполагам, че е участвала в подготовката на конкурсната документация, което не знам дали няма да доведе до конфликт на интереси…”
След завършването и на последният етап от конкурса, лидерът на Спаси София Борис Бонев пише в свое изявление:
“Целият процес е симптом за „свирен мач, видимо бойкотиран от гилдията“ и демонстрира липса на визия и смелост за справяне с ключови градоустройствени проблеми…”
31.03.2025 г. – последен кръг от “конкурса” за избор за главен архитект на гр. София, организиран и преминал тихомълком през почти анонимното участие на 8 кандидата за поста.
Преди 9 години конкурсът за главен архитект беше събитие, очаквано от професионалните общности, широко отразявано от медиите, започнало с представяне на личностите, стремящи се да оглавят направление “Архитектура и градоустройство” в Столична община. Всеки един кандидат беше подготвил презентацията си за този отговорен административен пост.
През професионалното представяне на кандидатите, столичани имаха възможност още от самото начало да добият представа както за професионалния образ, така и за хората, техните мотиви за участие, постижения и намерения за реформи. Модератор на конкурса бе небезизвестната арх. Адриана Начева. Събитието се проведе в Съюза на архитектите в България, като същия ден имаше отворен дебат, в който участваха много граждани и професионалисти.
Днес, 9 години по-късно може да се каже, че в организирания от кмета Терзиев и неговия екип конкурс, ние така и не разбрахме кои бяха кандидатите, тъй като нито видяхме лицата им, нито чухме техния глас. Нямаше официално представяне, по-малко от 10 души наблюдаваха онлайн как човешки фигури в гръб попълват някакъв въпросник.
В проведения конкурс липсваше официално представяне на участниците. И не случайно. Решението за това е взето, за да се избегне неудобството, в което Панайотова ще трябва да представя част от своето минало, свързано с усвояване на обществени поръчки и проекти чрез многобройните й фирми, упражняващи строителен надзор, около които има не малко скандали и съдебни дела.
Първият кръг изискваше от кандидатите решаване на тест с въпроси, които арх. Богдана Панайотова попълни два пъти по-бързо от всички останали кандидати.
Още тогава в наша публикация, ние я обявихме за спечелил конкурса кандидат.
На втория етап беше отстранен може би единственият реален опонент на Панайотова в лицето на арх. Радост Янева Георгиева, за да може до финала да достигне опонент без никакви шансове. Не бива да се забравя, че Панайотова е с над 10-годишен административен опит. На финала Богдана Панайотова се озова в компанията на младия арх. Георги Георгиев Славов, който е без необходимия административен опит, превръщайки във формално неговото присъствие. Представянето на арх. Панайотова бе по-скоро презентация на намеренията на кмета Терзиев и кръга около него.
Васил Терзиев и Георги Славов
В поредица от публикации разкривахме пътя, по който ще се проведе конкурсът за главен архитект на София и досега не сгрешихме в нищо. До финалът достигна арх. Богдана Владимирова Панайотова, която е част от екипа на Терзиев като личен негов избор и един млад архитект, чието участие може би е било продиктувано от желанието да придобие по-голям професионален опит.
Арх. Георги Славов не само че няма никакъв административен опит, но не е и заемал ръководна позиция в архитектурното студио, за което работи. Независимо от това, този млад човек ни направи впечатление със спокойствието и интелекта, който излъчваше. Множеството преднамерени въпроси към него му бяха задавани като към студент, който няма да си вземе изпита. Въпреки това считаме, че в много от неговите отговори прозираше зрялост и осъзната чувствителност към проблемите на града.
Независимо от качествата на арх. Славов е пределно ясно, че конкурсът е предопределен за Панайотова. Основният й конкурент арх. Радост Георгиева бе елиминиран във втори кръг, за да остане Панайотова на финала срещу човек без опит и без реален шанс за заемане на поста.
Но да продължим…
Да се върнем към финалиста – арх. Панайотова – администраторът, заради когото се подреди този конкурс. По време на интервюто беше обгрижвана постоянно от своя ментор, кмета Васил Терзиев. Сякаш продължаваха разговор, който са водили многократно. Дори не става дума за въпроси, а за теми, в които арх. Панайотова довършваше подадени фрази.
Неспособността да формообразува ясни и правилни изречения на български език, съставляваха по-голямата част от представянето й. Трябва да се гледа записа на събитието поне няколко пъти, за да се разбере какво точно иска да каже архитектката. Една трета от времето в представянето на Панайотова беше обсебено от кмета на София, който преливаше между задаваните от него въпроси в разкази, свързани с намеренията му за административни реформи. В този процес на комуникация се усещаше нескрито, че арх. Панайотова е неделима част от реформите, които възнамерява да реализира Терзиев.
Планира се преформатиране на възможностите за публично-частно партньорство, дори в изграждането на социална инфраструктура. Кметът Терзиев през въпрос към Панайотова презентира идея за създаване на фонд “Благоустройство”, в който да се наливат милиони, събирани от всеки един инвеститор. Този фонд ще е на пряко подчинение на кмета при липсата на механизми за какъвто и да е контрол.
Терзиев открито заяви, че се нуждае от голяма касичка в буквалния смисъл на думата, с която иска да прекрати публично-частните партньорства, които са сравнително прозрачни за обществото.
Столична община обаче няма ресурса дори чрез касичка на кмета равнопоставено да развива инфраструктурната среда на столицата. Това обаче ще е за сметка на столичани, защото цената на квадратен метър жилищна площ е обречена да върви нагоре.
По този начин всеки един инвеститор легално ще бъде притискан да финансира задължението, което общината има към гражданите на София за създаване на адекватна инфраструктура, включително и с построяването на детски градини и училища. Не случайно, успоредно с тази финансова концепция се търсят механизми, по които да се генерира гражданско напрежение още преди появата на инвестиционни намерения. Така че инвеститорите да са в ситуация на възможен потенциален натиск от лесни за манипулация граждани, на които им се внушава, че кварталът им се презастроява, че някой иска да им отнеме гледката към Витоша, че някой ще замърсява и направо ще съсипе качеството им на живот.
Трудно е да се вникне в дълбочина на двучасовите изявления, в които се сглобяваше един разказ за бъдеще. Разбираме, че всичко ще се определя не от съществуващото в момента законодателство, а от консултативен съвет. Съвет, подреждащ по свои критерии и уеднаквяващ административни практики през незаконната амбиция на арх. Богдана Панайотова да тълкува закона за устройство на територията и то през право, което по закон е дадено само на българския Парламент и българския съд.
Сигурно арх. Панайотова е казала много умни неща, само че обърканият й изказ попречи на столичани да разберат, че Столична община е с намерение да направи нов общ устройствен план на столицата. Тези намерения обаче са пряко свързани с решения на Парламента, който е незаобиколим фактор в реализацията на подобна административна авантюра.
Арх. Богдана Панайотова многократно навлиза в конструкцията на разказ, в който тя, като главен архитект ще инициира процеси в посока на формирането на обществен съвет от професионалисти, строители, архитекти и урбанисти, включително и с присъствието на представители на неправителствени и браншови организации.
Според Панайотова този съвет уж формиран от специалисти и представители на професионалните общности трябва да прецизира и унифицира различни административни практики, включително и такива, които са свързани с тълкувания на ЗУТ. Този обществен съвет е нищо повече от параван, служещ като оправдание за нейни бъдещи действия. В представянето на Панайотова липсваше поемане на каквато и да е пряка професионална и лична отговорност на действия или бездействия на главния архитект. Работата на главния архитект бе обезличена, поставяйки на преден план този съвет, както и координатори в сянка – съветници и заместник кметове. Глобалната цел обаче беше ясно посочена и това е промяната на общия устройствен план на столицата. Желанието на инвеститори и собственици на земя да реализират свои инвестиционни намерения ще може да бъде избирателно блокирано, в зависимост от това дали Столична община си е свършила работата в изграждането на инфраструктурна обезпеченост. Това означава, че ще може да се приоритизират проектите на едни и блокират други.
Този начин на мислене не само че не предполага равнопоставеност, но и ще генерира нови, неизмерими нива на корупционно взаимодействие.
Освен всичко ние изнесохме факти, свързани със сериозно административно престъпление, което Панайотова е извършила като временно изпълняващ главен архитект. Повече за това може да прочетете ТУК.
Основната ценност на европейския съюз е правовата държава. Отново борбата с корупцията не беше дефинирана като приоритет в конкурса за главен архитект. Тя напълно отсъстваше. Останахме с усещането, че борбата с корупцията не е приоритет за градската администрация.
Член 2-ри от договора с Европейския съюз гласи, че основната ценност е правовата държава и демокрацията. Във всички актове на европейския съюз се посочва, че правовата държава и демокрацията са абсолютно несъвместими с корупцията.
Административната корупция в България има не само своето присъствие, но и е в постоянен ръст след всеки политически трус. В стремежа си за овладяване на икономически лостове, политическите партии с приоритет пренареждат постове в държавната администрация.
Последният въпрос на Терзиев
Последният въпрос на Терзиев към главния архитект на София Богдана Панайотова как тя ще работи с кмета и при какви условия би си подала оставката формират ясния извод, че конкурсът е формален акт, с който единствено се отговаря на изискването на закона. Арх. Панайотова признава, че участва в конкурса само за да обслужи нечии политически интереси и волята на градоначалника. Тя декларира, че усеща личната подкрепа на кмета Терзиев, с признание, че безприкословно ще се подчинява на хората, които са й гласували политическо доверие. Ролята на главен архитект на столицата се превърна в персонаж, който е необходим само за овладяването на властови потенциал, превърна се в инструмент в услуга на задкулисие, зад което прозират икономически интереси. Панайотова признава, че заемането на този пост не преминава през легитимен конкурс, а през пряко назначение. Тя би си подала оставката незабавно ако кметът й я поиска, независимо по какъв повод, във всеки един момент.
Това е признание, че нейното назначение не преминава през равнопоставена конкурентна среда, чрез комисия, оценяваща качествата на явилите се кандидати, а по волята само на един човек.
Конкурсът за главен архитект е едно дежавю за софиянци. Преди известно време обществото ни преживя с възторг свалянето на главния прокурор Гешев. На негово място се появи временно изпълняващ длъжността, който публично заяви, че няма и най-малкото намерение да заема този пост. Месеци по-късно Сарафов се превърна от временно изпълняващ, в единствена кандидатура за главен прокурор. Когато Богдана Панайотова беше назначена за временно изпълняващ длъжността главен архитект на София заяви, че няма амбициите да заеме този пост като титуляр, часове след като освободи позицията, тя изненадващо за всички обяви, че ще е участник в конкурса за главен архитект, въпреки че е участвала в екипа по организацията и планирането му.
Този конкурс е скандален, вярваме, че ще породи съпротива и че ще бъде обжалван. Като призоваваме арх. Радост Георгиева да не оставя професионалните общности в унизителното положение да търпят налудничавите идеи на формиралата се административна мафия в Столична община.
Най-ужасяващото след завършването на тази пародия беше изявлението на кмета на София пред журналисти, който с гордост заяви: „изпълнихме си обещанието да организираме отворен, честен и прозрачен конкурс за нов главен архитект“.
След всичко, което се случи в рамките на този конкурс, обявен от всички политически партии в общинския съвет за бутафория, Васил Терзиев нескрито демонстрира пред софиянци властта, че може да си го позволи, и че никой не може да му попречи да инсталира избран от него човек на позицията главен архитект.
Източник: corruptionbg.eu
