Когато един ден настъпи часът…
… първо ще спре нета. Веднага след това телефоните, тока…
Много скоро навън – под страх от разстрел, няма да може да се излиза.
Защитни облекла ще имат само репресивните органи, но накрая голямата част от тях също ще бъдат прецакани.
Когато „избраните“ се оттеглят, ние – хората, сами ще довършим останалото.
Стигнем ли удобния брой, ще се върнат.
За да въведат нови закони и НОВ РЕД!
И въобще не говоря за България.
Това не е замисъл, който да е тук приложим.
Тук правят опити да го сторят с по-прости методи. Като например – обикновена безизходица и разбира се – глад.
🙂
В това ни е и шанса.
Както, разбира се, в СЕЛОТО!
… снощи, като всеки друг път, върви Брамс и поливам, котките се щурат из двора и изведнъж спря тока. Останаха да се чуват само щурците, които заслушах. Заслушах, но погледнах към телефона.
Имаше “мрежа”, а след два часа и тока “дойде”.
Оказа се рано.
🙂
Христо Христов
