Когато моралът е гъвкава категория
Кирил Петков отново се е включил в защитен режим, но този път не е за собствената си канадска сага, а за верния си щит Лена. Човек би си помислил, че обвиненията в документни престъпления поне ще предизвикат известен срам в бившия премиер и парапетната му партньорка, но не – за него фалшифицирането не е толкова юридически, колкото философски въпрос.
Докато всички останали виждаме съвсем стандартно престъпление – каквото е подписването на документ с невярно съдържание – Кирил вижда „битка срещу мафията”. Явно за него героизмът вече включва правенето на неверни декларации, прикриването на злоупотреби и обявяването на всеки опонент за “доносник”.
Апропо, каква точно е логиката? Според Петков, “доносничеството” в ДАНС било огромно престъпление. Но когато той лъже пред Конституционния съд за гражданството си, това е „случайна грешка“? Когато Лена подписва документи с невярно съдържание – това е „атака срещу мафията“?
Впрочем, ако Лена е „най-смелата жена в българската политика“, това означава, че сме в ситуация, в която куражът се измерва в броя на подписаните фалшиви документи.
И, всичко това е написано от човек, който е излъгал за гражданството си, станал е премиер благодарение на това, а сега ни вменява морални ценности.
Ех Кириле, Кириле, това не е въпрос на „евроатлантически ценности“, а просто на здрав разум.
Лилия Божкова
