Когато правосъдието не иска да хване лъвове, лови мишлета!
Истинската цена на корупцията в управлението е загубата на общественото доверие!
За 35 години в България корупцията набира скорост, макар че няма тук въобще (осъдени) корумпирани
„Почтеността, прозрачността и борбата с корупцията трябва да бъдат част от културата. Те трябва да бъдат преподавани като основни ценности.“ Тази аксиома принадлежи на Анхел Гурия, генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Е, не личи тази част от културата да е втъкана в нашия свят, още повече при корумпирани институции за контрол!
Още един полезен цитат. „Корупцията е рак, рак, който разяжда вярата на гражданите в демокрацията, намалява инстинкта за иновации и творчество.“ Това пък е мисъл на самия Джо Байдън. Изглежда, че тази форма на заболяване е засегнала и неговата фамилия, помислете си за успешните назначения на Хънтър в някои чужди компании.
Но да не се отклоняваме от нашия континент! Почваме от най-високото ниво.
Урсула фон дер Лайен предвиди 149 000 евро, за да плати на професор по средновековна история за изготвяне на доклад по земеделието. При 973,79 евро на ден дневната ставка на Питър Щрошнайдер за представянето на доклада, озаглавен „Стратегически диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС“, надвишава максималната ставка от 594,22 евро, която обикновено се дава на специалните съветници на Европейската комисия. Според кариерната служба на ЕС дневната ставка, която е плащана на Щрошнайдер, е на ниво генерален директор в Комисията. Все пак, благодарение на изключение от насоките за заплатите в Европейската комисия, не е против правилата да се плаща на специални съветници най-високата заплата за служители на ЕС.
Кажете тези факти на „простия човек“ и бъдете сигурни че той ще си помисли за корупция. Или за оставка на Урсула фон дер Лайен за разхищение на общи средства на ЕС!
И още нещо, съгласно правилата на Комисията за специални съветници, които датират от 2007 г., заплащането на специалните съветници е освободено от национални данъци и подлежи на много по-нисък, така наречен данък на общността.
Впрочем, бившият италиански премиер Марио Драги, който Фон дер Лайен е наела да напише гигантски доклад за конкурентоспособността на Европа, не е получил заплащане.
Освен него, и бившият финландски президент Саули Нинистьо, пише доклад за отбранителната готовност на ЕС, н отново без заплащане! Бившият председател на Комисията Жан-Клод Юнкер също е неплатен съветник в Комисията, свързан с комисаря по бюджета Йоханес Хан.
Каква несправедливост!
Да се върнем в „нашата мила, родна страна“ (откраднато от една песничка). Тук за 35 години корупцията набира скорост, макар че няма тук въобще (осъдени) корумпирани.
„Политиката, както обикновено се разбира думата, не е нищо друго освен корупция“. Кой го е казал ли? Ето, Джонатан Суифт, когото нашите политици не са чели, но прилагат уверено. Формулата им е „пари – власт – пари прим“. Суифт успешно бе преведен от известен български политик, който отдавна каза кой разпределя финансовите потоци. Вероятно: и как се печелят (по друг начин) изборни резултати. Затова драмите в ДПС1, ДПС2, а и в присъдружните им аватари, сега се гледат като театрални сценки с познати актьори!
Е, има и по-високи ставки. „Предал съм над 60 млн. лева“, твърди известен хазартен бос; историята на най-големия банков фалит в най-новата история на България. А ако магистралите можеха да говорят… Магистралите не могат да говорят, магистратите – могат, но няма да го направят! И към тях тече пълноводен поток от материални и финансови блага!
Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, известна като JURI, започна да преглежда декларациите за интереси на всички висши служители на ЕС, за да разбере дали сред тях има някои подозрителни личности. На решителна среща нейните законодатели обсъждат дали 26-те бъдещи комисари са годни да вършат работата си напълно независимо (председателят Фон дер Лайен не е включен в процеса на проверка, досещате се защо). Нито един от 26-те бъдещи комисари не е отговорил на искането да сподели имотните си декларации. Защо ли?!
На хартия декларациите трябва да включват например информация от последното десетилетие, свързана с предишни работодатели, подробности за дялове в компании и други активи, както и участие в мозъчни тръстове, политически партии или неправителствени организации. Декларациите се отнасят и за партньори и деца (но не и за други членове на семейството). Правилата са доста гъвкави, тъй като комисарите могат да решат да не попълват определени отговори, ако преценят, че няма конфликт на интереси.
Е, може ли и тук без „българската следа“?
Според „Политико“ номинираната за българска комисарка Екатерина Захариева също очевидно е натрупала богатство от недвижими имоти. През 2008 г. тя е купила парцел от 6850 м2, включително ваканционен дом на гръцкия полуостров Халкидики, както и апартамент в столицата София. Между 2016 и 2018 г. Захариева е закупила още две къщи и парцели в България. Към момента на публикацията Захариева не е отговорила на запитване за коментар.
Пак ще кажа, ясно е какво „простият българин“ си мисли по въпроса!
Идват поредните жалки избори. И тук, за съжаление, партиите и коалициите ще трябва малко да се бръкнат, за да се подобрят резултатите. За избиратели и за агенции. Монополистите от НС, получаващи щедри субсидии, които сами са си гласували навремето, нямат проблеми, ако пожелаят да оправдаят „законно“ част от разходите – практика от три десетилетия! В листата за изборите има и дребна цаца, която разчита на преките субсидии за изборите. Очаквахме правителството да се задейства и да осветли част от „неправилните“ корупционери, то го направи по перфектен начин. И на тези избори ще се леят милиони, милиони и милиони; после се чудете защо имаме само едно медицинско въртолетче…
И сега – за всеобща радост и веселие – хванаха „най-страшните“ корупционери – шефът на разградския театър и филхармония и колегата му от смолянския театър. В първия случай става дума за цели 937 889 лева, прахосани по най-тъп начин държавни средства, за които законът предвижда присъда от 10 до 20 години!
Когато правосъдието не иска да хване лъвове (някои от първия ред на НС), лови мишлета!
Ефектът ли? Поредната гнусно ниска избирателна активност (не сме Германия или Австрия, все пак)!
Защо ли? Защото истинската цена на корупцията в управлението, независимо дали е местно или национално, е загубата на общественото доверие!
И като финал. Корупцията е по-лоша от проституцията. Последната може да застраши морала на даден човек, първата неизменно застрашава морала на цялата държава!
Какво ще се случи ли?! Или ще преборим корупцията, или ще дойде нещо друго. „Комунизмът никога не е идвал на власт в страна, която не е била разстроена от война или корупция, или и двете“. Това не е мисъл на Ленин, а на Джон Ф. Кенеди.
Автор: Проф. Боян Дуранкев
trud.bg
