Ако има искрена и вечна любов, това е любовта към котките. Който е заобичал тези най-съвършени творения на Бог, никога не им е изневерявал и любовта му е безкористна, велика и жертвоготовна.
Коткарят си обича домашното тигърче, дори когато последното препикава обувките му, прави си маникюра по новата му холна гарнитура, от негово име праща странни посления в социалните мрежи, защото е решило, че лаптопът е мястото за спане, което предпочита. Въпреки всякакъв разум и логика, коткарят няма нищо против посред нощ да бъде събуден от лапа по носа или по-лошо – котешка опашка върху устата си, защото домашното тигърче е решило, че му се играе.
Коткарят със снизхождение гледа кучкарите как в зимен и мразовит ден в безобразно ранни часове разхождат кучетата си, с пълната убеденост, че е постигнал нирвана и сутрин рано си се гушкат с домашния тигър на топло.
Коткарят принципно е готов да прежали всякакви мебели и въпреки крясъците, да приеме неизбежното претрансформиране на дивана в рошаво нещо от ноктите на тигъра. Също така, всякаква украса в дома, китки и висящи неща, са сложени с оглед наличието на домашен тигър. Всичко чупливо или разумно е спестено, или вече е счупено.
Коткарят е склонен да подбира храната на любимеца си по-взискателно, отколкото своята. Интересува се какво е съдържанието, дали няма ГМО, вредни елементи, дали на стомахчето на тигърчо ще му понесат отбраните мръвки. Изпитва лек срам, когато в магазина си поръчва по сто грама контрафиле, защото не върви някак си да каже, че го взема за тигърчето и предпочита да го мислят за социално слаб.
Коткарят е склонен да дава луди пари за удобството на хайванчето. Котешки легла, катерушки, тунели, люлки, играчки, панички. И то въпреки факта, че най-неустоимото за домашното тигърче е кутия за обувки.
Коткарят спазва хигиена принудително и веднага си сваля обувки, външни дрехи, мие се старателно, преди да гушне домашния тигър, за да не му навлече някакви зарази на хайванчето.
Коткарят трудно може да отиде на почивка, защото постоянно мисли за оставеното тигърче вкъщи, дори да е намерил кой да го гледа. Склонен е да се обажда на гледача и да иска да си говори с котето, като лигавенето стига висоти, недостижими примерно към половинката му.
Коткарят прави снимки. Много снимки. На котьо, как се прозява. На котьо, как се търкаля. На котьо, как яде, как играе, в някои случаи и как ползва тоалетната. Склонен е да се разтапя от любов, когато тигърчето започне да се търкаля и да му се умилква или направи някоя сладка муцунка.
На домашния тигър се прощава всичко. Без значение дали ти е счупил парфюма за 200 лева или е бутнал чинията със сарми, които си навивала два часа. Разбира се, тигърчето е напълно убедено, че така е било правилно и не изпитва никаква вина, а твоите крясъци постепенно минават в любовни признания към котето и гушкането му.
Когато си заобичал тигър, тази любов е вечна! Дори и да е домашен.
Елена Гунчева-Гривова
