Румяна Ченалова
Скоро един приятел ми каза : “ Появата ти в който и да е проект го прави политически защото си харт.Крайна си с говоренето за възмездие, а това плаши“.
Така ли е?
Плаши ли ви идеята за справедливост, за разместване на социалните пластове, за възстановяване на равновесието?
Плаши ли виждането, че всеки носи отговорност за постъпките си и че е крайно време да понесе последствията от тях?
А контролът – системен и повсеместен – не е ли начина и за възмездяване, но и за превенция ?
Плаши ли идеята законността да се основава на ценности – общочовешки и национални?
Когато толкова пъти уж сме рестартирали системата на принципа “ нов бардак със стари …..“ не е ли време за сриване и изграждане отново – от хора с чисти ръце, умове и сърца?
Страшно ли е да говориш за свобода, когато оковите прерязват до кръв изнемощялото тяло на нашата майка?
Политиката зависи от тези които я правят.А тяхното присъствие в политиката зависи от нас.
Нищо не е вечно.Злото също.
И мисля, че няма по – голям позор от това да му съдействаш с мълчание и страх.
Румяна Ченалова
