Който изтегли препечената курабийка ще умре!
Спомням си снимката на Виктория Нюланд, която раздаваше курабийки на майдана в Киев. Правилният текст под снимката трябваше да бъде: “Който изтегли препечената курабийка ще умре… А? Ама те всичките са препечени!“
Трябва да признаем, че това щеше да бъде едно от малкото атлантически обещания, които щяха да бъдат изпълнени.
Вместо да си отворим очите и да изкараме поне един прост извод от всичко видяно ние се държим като старец на смъртния си одър. Сенилен глупак, който е изгонил децата си и за да си осмисли последните часове от живота раздава имуществото си на случайни непознати посочени от болногледачката му, разбира се, нейни роднини. Търси в това си действие някакъв дълбок смисъл и оправдание на собствената си тъпотия.
Да. Ние сме умиращия старец, който си е изгонил децата и си е наел злокобна болногледачка, която на финала ще го окраде до шушка. И дори няма да го погребе.
Болногледачката ни си има име – управляващи. За да е още по-перверзно ние участваме в един манипулиран ритуал наречен избори. Върти-сучи, в осемдесет процента се избират все едни и същи хора. Прескачат като зайци от партия в партия. Лапат, осират се, чукат се и са все там. В момента дори ни управлява нелегитимен парламент. Хора, които са избрани с измама, която всячески искат да ни я представят като грешка. Измамата била малка. Поправена била. Вярно ли? Вече е нелегитимна.
Ние, отвратените, отдавна знаем че живеем в статистическата грешка и също тази статистическа грешка ни управлява. Затова хората не гласуват. Не защото са много заети, а защото им е обидно да гласуват за грешки. И за подскачащи зайци, които се крият зад картонени маски на лъвове.
Журналистите се превърнаха в мисирки. Съдиите в йористи. Вече има муцуни, които не ги е срам да кажат, че гледната точка е само една. Тяхната.
Агресивно ни се налага какво трябва да мислим. Елементарни манипулатори (нямате пари за по-умни ли?) и фактчекъри (добре, че е лидъл за да даде по някоя лютеница на доносниците) работят в екипи. Социолози пускат анкети със смразяващо глупаво формулирани въпроси само и само да внесат объркване. Вижда се, че в тази държава до референдум няма да го добутаме. Ако много се възмутим ще ни отпуснат един но не-по смислен от: „За или против използването на котешки тоалетни в панелните апартаменти до 65 квадратни метра!“ и до там.
Нямаше да изпадам в такова тревожно състояние, ако не наближава времето, в което ще трябва да платим за глупостите си. Вече сме толкова слаби, раболепни и объркани, че пораждаме само погнуса в колониалистине ни. Същите, които ние наричаме партньори, а те не ни наричат по никакъв начин. Точно както умния фермер не кръщава телетата които ще коли.
Видяхте ли как Турция чертае карти, в които половин България е тяхна? До Пазарджик. Вече описах машината, която ще ви обясни, че това е лъжа. Експерти ще доказват, че НАТО ще ни пази. Еврото ще ни спаси. Европа ще гласува резолюция, дори пет резолюции за нещо си. Няколко изперкали евролелички ще дойдат до София да пият пунш и да декларират своите декларации и край. Гледната точка ще е само една – правилната. Накрая ще дойдат българяните (по В. Вацев), които искрено ще се зарадват за официалното закриване на тази, така или иначе не тяхна държава. Ще си сменят по профилите украинските знамена с турски и ще се преориентират към срочно обрязване на пишките си. За по-добра хигиена, разбира се.
Емил Йотовски
