Наскоро след 10 ноември 1989 г., Инициативен комитет за реабилитацията на поп Кръстьо Никифоров публикува масив от документи, от които става ясно, че той не е предал Апостола на свободата.
Комитетът, оглавяван от писателя Георги Мишев и включващ най-известните тогавашни историци на Възраждането, доказа, че съмненията падат върху поп Лукан от Ловешкия частен революционен комитет и неговия син Марин попЛуканов – предци на кръстника на българската мафия – Андрей Луканов. Това се потвърждава и от факта, че братът на Левски, решен да убие поп Кръстьо, впоследствие заявява, че не той е предателят.
Поп Кръстьо е просто изкупителна жертва, „козел отпущения, използван от турската полиция, за да отклони вниманието от истинските доносници. Материали по този въпрос многократно бяха публикувани от Георги Мишев и неговите сътрудници – и въпреки всичко отвратителната клевета, заклеймила като предател и юда един невинен човек – продължава да се шири.
Милена Върбанова
