Вземам повод за следващите редове от посланието на Месогейския метрополит Николай, за чието публикуване в „Свободно слово“ изразявам сърдечна признателност на редактора на сайта. Това пастирско послание е изпратено не само до гърците, а до християните в целия свят. С изтънченост и едновременно с евангелска простота, то ни обяснява същината на празника Рождество Христово. Говори за съзнателно внушените заблуди, които скриват и изопачават разбирането ни за тайнството. Четейки го, ме осени истинският смисъл на често употребявата метафора „нектар в сърцето“, „медена роса в зажадняла почва“, защото именно това чувство изпитах, попивайки проповедта на този християнски пастир.
Ние, българите, от седем десетилетия не сме чували подобни мъдри и съкровени слова от нашите църковни иереи. Българската църква бе разгромена след Девети септември и днес продължава да бяга от истината. Подчинява се на властниците. Обслужва конюнктурата. Предпочита да жуми за обществените явления и да извръща глава от повелите на Христа. Проповедите й са безлични баналности.
Ако имахме не накачулени с митри и филони чиновници, а истински христови водачи, нашият народ нямаше да падне толкова ниско.
Защото падението и оскотяването на огромна част от българите е наистина чудовищно. Изследвала съм тоя процес и той, според мен, се дължи на желанието на жертвата да прилича на палача си. Не е „стокхолмски синдром“, а нещо далеч по-разрушително. Българинът възприе просташката безпардонност на мутрата за свой поведенчески модел. У нас „елит“ и „олигархия“ е мръсната пяна, издигнала се от дъното към върховете на властта и богатството. В никоя друга страна, дори в Русия, държавното управление не е попадало в толкова просташки скверни ръце – и за толкова дълъг период. Никъде държавният суверенитет не е продаден толкова евтино, никъде не е извършен толкова мащабен геноцид спрямо общия брой на населението. Оцелелите се приспособиха по най-лошия начин – като клиентелисти на политическите партии, тоест на собствените си убийци. Оцеляване ли е това? Не, това е духовна и народностна смърт. На българина бе организирана умишлена, изкуствена бедност. Той можеше да изкове спасително оръжие от тази бедност, но вместо това се хлъзна по най-ниското съпротивление – срамува се от бедността си и прегръща примера на престъпното богатство. Прегръща, разбира се, само призрака на това богатство, озлобява се на дребно и пада в по-низш духовен разред от животните. Право в заложения капан на сатаната.
Кой можеше да попречи на това падение? Селото (земеделският труд), интелигенцията и църквата – трите стълба на държавата. Но във фаталния час тях ги нямаше. Социалистическият режим отне земята от стопаните и ги отроди от нея. Унищожи селото.Тънкият слой на следосвобожденската интелигенция бе разгромен след преврата на Девети септември и превърнат в компрадорски налеп, който си търси хранилка и продава съвест срещу апартамент и вила. Невежествените социалистически управници мразеха интелигенцията и учеха народа да се подиграва с нея. На мода бе и си остана псевдоинтелигенцията и псевдообразованието. След 10 ноември почтените остатъци от интелектуалната прослойка бяха тотално маргинализирани. Още по-брутален удар бе стоварен върху Православната църква.
А щом ги няма честният труд, просветата и вярата – за кой спасителен пояс да се залови народът? Днес той се лута в мрак, фалш и заблуда. И дори не предизвиква съжаление, защото прогни отвътре, зарази се с душевния сифилис на своите „кумири“. Това, което наричаме „народни недра“ и което открай време е давало духовно и физическо изцеление на поколения философи и творци, днес представлява духовна гангрена. Духовна пустиня, която не лекува, не дава упование с хилядолетната си мъдрост, а поразява с натрупаната в нея нечовешка злоба. Злоба не срещу убийците на България, а срещу брата по съдба.
Тази злоба като фонтан от помийна клоака ме обля и снощи, когато публикувах възмутен текст срещу пошлите „коледни поздрави“, отправени от „българския политически елит“ до подопечното му „простолюдие“. Палачите нямат право да тероризират жертвите си дори на християнските празници с плоските си, външни симулации на християнска религиозност. Чакалите са си наметнали овчи кожи и блеят комични лицемерия, докато отмине нощта. А утре пак трошат кокалите ни с вълчите си челюсти. Кому са нужни „поздрави“ от пъклените изчадия? Не само не вярвам на поздравите на тия врагове на Христа, но и изпитвам непреодолимо отвращение при мисълта, че те ме смятат достатъчно глупава да им вярвам.
Но, за моя изненада, на фб – страницата на сайта под моята статия се появиха десетки „коментари“ на същества, изповядващи унизителен култ към предателите на Родината и дива омраза към мен. Неграмотни, просташки писания на дребни твари, които говореха само за едно – за необозримото падение на българина. Те защитаваха „прекрасното християнско семейство“ на Киро Измамника, на което аз „от завист“ съм посегнала на светлия християнски празник – макар че аз не съм проронила и дума за „семейството му“, а съм заклеймила само него. С пророчески патос харпиите ме питаха “ нямам ли срам от Бога“ и ме заплашваха, че „всичко се връща“! Да не говорим за нецензурните им изрази с воня на селски нужник. О, неразумни и юроди, кое „се връща“? То вече се е върнало на вас, защото сте изгубили мярка за добро и зло, за черно и бяло. Защото, проповядвайки за „смирение“ и „страх от Бога“, храчите с дива простащина цялата мръсотия, насъбрана в душите ви не върху виновниците за жалкия ви хал, а върху оня, който ви сочи тия виновници. Дотолкова ли сте лишени от елементарно самоуважение, дотолкова ли ви е безразлична истината? Исус ни учи да подлагаме „и другата си буза“, но за удар, а не за лъжа! Цялото ви разбиране, както за тайнството на Рождество, така и за християнските добродетели, е комикс, гугъл, сълзливо лицемерие – фалш, фалш, фалш …
Какви бяха тези „коментиращи“, които ме разпънаха на фалшивия си кръст вчера? Шайка тролове, каквито сатанистите делегират под всички публикации на независими автори – или „обикновени български граждани“? Ако е първото, ще го приема като атака на врага в жестоката битка за душите, но ако е второто – това означава, че бездната вече е погълнала България. Почти погълнала – защото сред блатото от сквернословия, прочетох и изказвания на нормални интелигентни читатели, които бяха солидарни с моя текст.
Българоненавистниците продадоха, омърсиха и поругаха всичко в Отечеството – държава, природа, стопанство, независимост. В буквалния смисъл покриха земята ни със световния боклук. Но по-страшно от изсичането на дърветата, от продажбата на златните мини за жълти стотинки, от наложения глад, от болестите и ширналите се гробища, погълнали най-близките ни – е поражението, нанесено в душата на българския народ. В самия му живец. С него как ще се справим?
Христе, ще слезеш ли пак на Земята, в българския дол плачевни, да изцелиш с огнен меч духа ни?
Милена Върбанова
