Комично и неприлично овъртолено звучи информацията, че България „предава на Украйна неизправни зенитно-ракетни комплекси С-300“. Ако оръжието е неизправно, то какъв смисъл има украинците да го приемат? Ще го ремонтират? Ще го използват за резервни части?
Киев очевидно има изгода да приеме „неизправните С-300“. От друга страна българските управляващи пред нашето обществено мнение излизат маскировъчно с крилата руска фраза „Ешьте-ештье, дорогие гости, – все равно свиням выбрасывать“.
Отделно, дали нашите системи са неизправни или не… никой не може публично да докаже.
Темата „С-300“ бе разиграна и във вътрешнополитически план. Оформиха се две противоборстващи страни на статуквото в парламента.
Първа, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС и втора в лицето на бесепарската „опозиция“. Носителят на натовско отличие депутатът от БСП Атанас Зафиров се загрижи за защитата на българското небе и българската АЕЦ. И не ще да дава на Киев „неизправното въоръжение“, което застрашава „живота и здравето на личния състав“.
Когато БСП бе преди месеци в управлението на страната Атанас Зафиров не „ривеше“, а консумираше властта със своя партиен лидер. Не спасяваше българската армия. На 26 септ. парламентът гласува за изпращането на калпавите С-300 в Украйна.
Предварително бе ясно, че сегашната опозиция на статуквото, от която нищо не зависи в този парламент, само ще заяви рутинно пред общественото мнение, че не е „съгласна“. И ще се опита да трупа електорално влияние.
Иначе продължава мобилната виртуална „сглобка“ за яростни демократични дебати в НС. Руският вестник „Взгляд“ от 28 септември т.г. пише, че след посещението на украинския външен министър Кулеба в София чрез фирми посредници на натовски държави „България започва да предава на Киев съветско оръжие“. Кирил Петков даже се хвалеше, че неговото правителство, в което се кипреха другарите на Атанас Зафиров, е предоставило „около 1/3 от боеприпасите, необходими на украинската армия в началния етап на войната“. А България е доставяла 40% от необходимото гориво на Украйна.
Принципът в парламента е пределно ясен. Когато сме във властта сме „за“. Когато сме в „опозиция“ сме винаги и последователно „против“. Всички заедно са винаги „за“ суверенна, просперираща и силна България. Хитро, нали! Като за баламурници. Иначе при външен импулс от „стратегическия съюзник“ всички партии на статуквото са като рота на казармения плац…маршируват в единен строй.
Боян Чуков
