В Близкия изток е настъпила истинска сеизмична промяна. В основата ѝ е дяволска сделка – Турция и държавите от Персийския залив приемат унищожаването на палестинската нация и създаването на Велик Израел в замяна на унищожаването на шиитските малцинства в Сирия и Ливан и налагането на салафизма в целия източен арабски свят.
Това означава и край за християнските общности в Ливан и Сирия. Свидетели на събарянето на цялата коледна украса, разбиването на всички алкохолни напитки и насилственото налагане на воала на жените, когато джихадистите – които свалиха правителството на Башар Асад в неделя – за първи път превзеха Алепо само преди две седмици.
Бързината, с която се срина Сирия, изненада всички. След това подновяването на израелската атака срещу Южен Ливан, която да съвпадне със салафитското нашествие в долината Бекаа, изглежда неизбежно, тъй като израелците очевидно биха искали границата им с новия им талибански великосирийски съсед да бъде възможно най-на север.
Възможно е да се стигне до надпревара за Бейрут, освен ако американците вече не са организирали кой да го получи.
Не е случайно, че нападението срещу Сирия започна в деня на прекратяването на огъня между Ливан и Израел. Джихадистките сили не желаят да бъдат възприемани като воюващи заедно с Израел, въпреки че воюват със сили, които са безмилостно бомбардирани от Израел, а в случая с „Хизбула“ са изтощени от борбата с Израел.
За разлика от британските медии, „Таймс ъф Израел“ не се притеснява да каже тихата част на глас:
Всъщност израелските медии дават много повече истини за сирийските бунтовнически сили, отколкото британските и американските. Това е друга статия от The Times of Israel:
„Въпреки че през 2016 г. HTS официално се отдели от Ал Кайда, тя продължава да бъде салафитска джихадистка организация, обявена за терористична организация в САЩ, ЕС и други държави, с десетки хиляди бойци.
Нейното внезапно нарастване поражда опасения, че евентуалното превземане на Сирия може да я превърне в ислямистки, подобен на талибански режим – с последици за Израел на югозападната му граница. Други обаче виждат в офанзивата положително развитие за Израел и допълнителен удар по иранската ос в региона.“
Съпоставете това с британските медии, които от „Телеграф“ и „Експрес“ до „Гардиън“ насърчават официалния наратив, че не само същите организации, но и същите хора, отговорни за масовите изтезания и екзекуции на несунити, включително западни журналисти, сега са мили либерали.
Никъде това не е по-очевидно от случая с Абу Мохамед ал-Джолани, понякога изписван като ал-Джулани или ал-Голани, който, понастоящем номинално управляващ в Дамаск, е изтъкван в западните медии като умерен лидер. Той е бил заместник-лидер на ИДИЛ и ЦРУ всъщност е обявило награда за главата му в размер на 10 млн. долара! Да, това е същото ЦРУ, което го финансира, оборудва и му оказва въздушна подкрепа.
Поддръжниците на сирийските бунтовници все още се опитват да отричат, че имат израелска и американска подкрепа – въпреки че преди почти десет години в Конгреса на САЩ открито бе заявено, че до този момент са похарчени над половин милиард долара за подпомагане на сирийските бунтовнически сили, а израелците открито са предоставяли медицински и други услуги на джихадистите и ефективна въздушна подкрепа.
Нарушение на Закона за тероризма на Обединеното кралство
Една интересна последица от тази съвместна подкрепа на НАТО и Израел за джихадистките групировки в Сирия е по-нататъшното изкривяване на вътрешното право. Ако вземем за пример Обединеното кралство, съгласно член 12 от Закона за тероризма е незаконно да се изказва мнение, което подкрепя или може да накара някой друг да подкрепи забранена организация.
Злоупотребата с тази разпоредба от страна на британската полиция за преследване на палестински поддръжници за предполагаемо насърчаване на подкрепата за забранените организации Хамас и Хизбула е известна, като дори допирателни предполагаеми препратки водят до арест. Сара Уилкинсън, Ричард Медхърст, Аса Уинстънли, Ричард Барнард и аз сме известни жертви, а преследването беше значително засилено от Киър Стармър.
Въпреки това Hay’at Tahrir Al-Sham (HTS) също е забранена група в Обединеното кралство, но както британските мейнстрийм медии, така и британските мюсюлмански издания открито насърчават и възхваляват HTS – честно казано, много по-открито, отколкото някога съм бил свидетел на това как някой в Обединеното кралство подкрепя Хамас и Хизбула – и нито един човек не е бил арестуван или дори предупреден от британската полиция.
Това само по себе си е най-силното доказателство, че западните служби за сигурност стоят изцяло зад свалянето на правителството в Сирия.
В интерес на истината смятам, че законът е ужасяващ и никой не трябва да бъде преследван за изразяване на мнение. Но политически пристрастното прилагане на закона е безспорно.
Когато всички корпоративни и държавни медии на Запад публикуват единен разказ за това, че сирийците са щастливи от освобождаването им от HTS от тиранията на режима на Асад – и не споменават нищо за съпътстващите мъчения и екзекуции на шиити, както и за унищожаването на коледни украси и икони – за всички трябва да е ясно откъде идва всичко.
И все пак – и това е още едно вътрешнополитическо отражение в Обединеното кралство – много голям брой мюсюлмани в Обединеното кралство подкрепят HTS и сирийските бунтовници поради финансирането на джамиите в Обединеното кралство от саудитски и салафитски източници.
Това е свързано с влиянието на службите за сигурност на Великобритания, което се упражнява и чрез джамиите, както чрез програми за спонсорство и „мозъчни тръстове“, от които се възползват одобрени религиозни лидери, така и чрез ужасната програма за принуда Prevent.
Мюсюлманските издания в Обединеното кралство, които привидно са пропалестински – като Middle East Eye и 5 Pillars – ентусиазирано подкрепят сирийските съюзници на Израел, за да осигурят унищожаването на съпротивата срещу геноцида над палестинците. Al Jazeera редува материали, в които подробно се описват ужасяващите кланета в Палестина, с материали, възхваляващи сирийските бунтовници, които въвеждат в Сирия управлението на съюзниците на Израел.
Сред механизмите, които те използват, за да примирят това, е отказът да признаят жизненоважната роля на Сирия в осигуряването на доставки на оръжие от Иран за Хизбула. Това снабдяване джихадистите вече прекъснаха, за огромно удоволствие на Израел и в резултат на израелски и американски въздушни удари.
В крайна сметка за много мюсюлмани сунити както в Близкия изток, така и на Запад, изглежда, че по-силна е сектантската омраза към шиитите и налагането на салафизма, отколкото предотвратяването на окончателното унищожаване на палестинската нация.
„Мозъците на много мюсюлмани сунити са промити и те мразят мюсюлманите шиити повече, отколкото властта, която извършва геноцид над предимно сунити в Газа.“
Аз не съм мюсюлманин. Моите приятели мюсюлмани по случайност са почти изцяло сунити. Лично аз смятам продължаващото разделение на религиозна основа за дълбоко безполезно и за източник на ненужна безконечна омраза.
Класическо „разделяй и владей“.
Но като историк знам, че западните колониални сили съзнателно и явно са използвали разделението сунити/шиити в продължение на векове, за да разделят и управляват. През 30-те години на XIX в. Александър Бърнс пише доклади за това как да използва разделението в Синд между шиитските владетели и сунитското население, за да подпомогне британската колониална експанзия.
На 12 май 1838 г. в писмото си от Симла, в което излага решението си да започне първата британска инвазия в Афганистан, британският генерал-губернатор лорд Окланд включва планове за използване на разделението между шиити и сунити както в Синд, така и в Афганистан, за да подпомогне британската военна атака.
Колониалните сили го правят от векове, мюсюлманските общности продължават да се поддават на това, а британците и американците го правят и в момента, за да продължат преустройството си в Близкия изток.
Говоря за Великобритания, защото бях пряк свидетел на това по време на предизборната кампания тази година в Блекбърн [където Мъри се кандидатира за депутат], но същото е валидно за целия мюсюлмански свят. Нито една държава, ръководена от сунитски мюсюлмани, не си е мръднала пръста, за да предотврати геноцида над палестинците.
Техните власти използват антишиитското сектантство, за да поддържат народната подкрепа за фактическия съюз с Израел срещу единствените групи – Иран, хутите и Хизбула – които действително се опитаха да окажат практическа подкрепа на палестинците в съпротивата. И срещу сирийското правителство, което улесняваше доставките.
Фактът, че корпоративните медии не са били разпитвани за подкрепа на забранена организация, показва, че западните служби за сигурност стоят изцяло зад свалянето на Асад.
Неизречената, но съвсем реална сделка е следната: Сунитските сили ще приемат унищожаването на цялата палестинска нация и създаването на Велик Израел в замяна на унищожаването на шиитските общности в Сирия и Ливан от Израел и силите, подкрепяни от НАТО (включително Турция).
Разбира се, в този голям съюз има противоречия. Кюрдските съюзници на Съединените щати в Ирак едва ли ще бъдат доволни от унищожаването на кюрдските групировки в Сирия от страна на Турция. Реджеп Тайип Ердоган печели от много активната военна роля на Турция в свалянето на Сирия – в допълнение към разширяването на турския контрол върху петролните находища.
Приятелското на Иран иракско правителство ще изпита допълнителни трудности да се примири с продължаващата окупация от страна на САЩ на обширни територии от страната, тъй като осъзнава, че е следващата мишена.
Ливанската армия е под контрола на САЩ, а Хизбула трябва да е била силно отслабена, за да се съгласи на катастрофалното примирие с Израел. Християнските фашистки милиции, които традиционно са съюзници на Израел, стават все по-видими в някои части на Бейрут, макар че може да се постави под въпрос дали те биха били достатъчно глупави, за да се свържат с джихадистите от Севера.
Но сега, когато Сирия падна под властта на джихадистите, не изключвам Ливан да я последва много бързо и да бъде интегриран в салафитска Велика Сирия.
Трудно е да се каже как палестинците в Йордания ще реагират на този катастрофален развой на събитията. Британското марионетно Хашемитско кралство е определената дестинация за етнически прочистените палестинци от Западния бряг в рамките на плана „Велик Израел“.
Това, до което всичко дотук потенциално води, е краят на плурализма в Леванта и замяната му със супремасизъм. Етносупремасистки Велик Израел и религиозно-супремасистка салафистка Велика Сирия.
„Сунитските сили ще приемат края на Палестина и Велик Израел в замяна на унищожаването на шиитските общности в Сирия и Ливан от Израел и подкрепяните от НАТО сили.“
За разлика от много читатели, аз никога не съм бил фен на режима на Асад и не съм бил сляп за нарушенията на човешките права. Но това, което той безспорно направи, беше да поддържа плуралистична държава, в която най-удивителните исторически религиозни и общностни традиции – включително сунити (а много сунити подкрепят Асад), шиити, алауити, потомци на първите християни и говорещи арамейски – езика на Исус – можеха да съществуват заедно.
Същото се отнася и за Ливан.
Край на толерантността
Това, на което ставаме свидетели, е унищожаването на тази толерантност и налагането на управление в саудитски стил. Всички малки културни неща, които свидетелстват за плурализъм – от коледните елхи до езиковите курсове, от винопроизводството до жените, които ходят открити – са унищожени в Алепо, а скоро може би и в Дамаск и Бейрут.
Не претендирам, че сред опозицията срещу Асад няма истински либерални демократи. Но те имат незначително военно значение и идеята, че ще имат влияние в едно ново правителство, е заблуда.
В Израел, който се преструва на плуралистична държава, маската е свалена. Мюсюлманският призив за молитва току-що беше забранен. Членове на Кнесета от арабското малцинство са отстранени от работа заради критики към Нетаняху и геноцида. Всеки ден се строят още стени и порти, не само в незаконно окупираните територии, но и в самата „държава Израел“, за да се наложи апартейд.
Признавам си, че някога имах впечатлението, че самата „Хизбула“ е религиозно-супрематорска организация; облеклото и стилът на ръководството ѝ изглеждат теократични.
След това дойдох тук и посетих места като Тир, който от десетилетия е под избраното от Хизбула местно управление, и установих, че на плажа са разрешени бански костюми и алкохол, а покривалото не е задължително, докато там има напълно необезпокоявани християнски общности.
Сега никога няма да видя Газа, но се чудя дали можеше да бъда изненадан по същия начин от управлението на Хамас.
Съединените щати са тези, които насърчават каузата на религиозния екстремизъм и на края на обществения плурализъм, подобен на западните норми, в целия Близък изток.
Това, разбира се, е пряка последица от факта, че САЩ са съюзници на двата религиозно-супрематорски центъра – Израел и Саудитска Арабия.
САЩ са тези, които унищожават плурализма, а Иран и неговите съюзници са тези, които го защитават. Нямаше да видя това ясно, ако не бях дошъл тук. Но веднъж видяно, то е ослепително очевидно.
Крейг Мъри е автор, телевизионен водещ и активист за правата на човека. От август 2002 г. до октомври 2004 г. е посланик на Великобритания в Узбекистан, а от 2007 г. до 2010 г. е ректор на университета в Дънди.
Източник – CraigMurray.org.uk
