Здравейте, господин Динков! Радвам се, че можем да продължим дискусията с Вас, последният път акцентите бяха за нещата вътре в нас, но е редно да не пропускаме и тези около нас! Вие като изключително ерудиран, информиран и осъзнат човек, бихте ли споделил какъв е Вашият прочит на ситуацията в страната ни, как изглежда голямата картина, как се виждат нещата от птичи поглед?
– Имал съм привилегията, макар и вероятно незаслужено, да познавам едни от най-големите историци и общественици, поне от последните 40 години. Те също си задаваха подобни въпроси, но не намираха ясни отговори. За мен е още по-трудно, разбира се. Познавах и Димо Казасов, организатор на всички преврати в България през 20-ти век. Той също нямаше ясен отговор, а вероятно и не е искал да ми каже, тъй като бях все още гимназист. Може би, примерно преди един век, в държавата е имало ентусиазъм за някаква градивност, но днес е очевидна пълна разруха и безизходица, въпреки надеждата на добрите и почтени хора. Според мен, това е следствие на тоталната липса на справедливост в обществото. Тоест, ситуацията е почти безизходна, особено и след като страната загуби над 30% от населението си, при това хора в активна и творческа възраст. Около нас съществува отвратителна несправедливост, липса на солидарност, масова престъпност и никакви обединителни идеи, свързани с бъдещето. Съществува също и един социален формат, който определено е съставен от талантливи, добронамерени и почтени хора, но които малко или много са изолирани от важните обществени решения, поставени са в неблагоприятни икономически условия и този формат няма възможност да определя основните аспекти на еволюцията на социума и държавата. Нямам предвид нивото на икономическо състояние на България, още по-малко нивото на доходи на хората, а липсата на ясна перспектива пред държавността. Няма държавническа визия. Политиката не е държавничество, тя е тактика за къси времеви периоди.
