Лошата кръв трябва да бъде пролята и източена – ето я различната гледна точка.

Една малко по-различна гледна точка.

Вече е напълно безсмислено да се пише и говори чрез аргументи, които да се адресират към политическата прослойка.

Ние като държава вече преминахме точката на възврат. Ние вече сме част от тази война, която има характеристиките на световна, без да е официално обявена като такава. Но тя е.

И последствията от нея ще са със същия мащаб – разломни и съзидателни, дълбоки и дълготрайни.

Има смисъл да се правят публични анализи и прогнози първо заради хората. Да се пробужда рефлексът към критичност и реакция, независимо дали тя ще бъде дълго време тиха.

Остава надеждата, че в крайна сметка това общество, или части от него, в даден момент ще може да извърши дързост.

Ако първостепенният смисъл е насочен към себе си, то вторият източник на смисъл е насочен навън – към другите държави и техните представители.

Това е погледът, който на тях им е необходим, за да съставят пълната картина на процесите и настроенията вътре – това, което те самите виждат и описват по определени начини, и това, което виждат от нас като общество.

Всички те са напълно наясно, че официалната медийна среда в България е силно компрометирана, пропагандна, и че вече масово същото това общество, към което е насочена – не й вярва.

Както всеки мислещ човек търси алтернативни медии и източници, така и чуждите представителства следят и тях като качество на информативността и анализа.

Неслучайно тежестта на алтернативните медии през последните две години се увеличи многократно.

Това също е част от рефлексите и реакциите, част от поведенческите модели.

Тези процеси успешно са прихванати от социолозите, но не всичко се казва публично.

Разломът между общество и политическа власт вече е необратимо голям. Това, което държи системата са корпоративните и друг тип зависимости. Но тази система няма да преживее следвоенното време.

Има и трети аспект – за онези публични личности с различни професии, които търсят сензацията, които вече страдат от жаждата за публичност, дори да е с цената да пишат и говорят глупости.

Многото говорене или твърде честото писане най-често са признак за личен комплекс за внимание.

Те не са интересни, защото не предлагат модели, а коментират ситуации.

Отбелязвам го също двусмислено – първо, защото някои от тях ще прочетат този текст, а второто е заради хората, които изграждат своето мнение, когато четат и слушат подобни личности.

Издигането в култ или поставянето на пиедестал най-често вреди на този, който е възхваляван. Личното опиянение е враг, а подобни хора не трябва да бъдат допускани до държавното управление.

Идва време, което ще изисква жертви.

Хора, които са готови да жертват личното, които са готови да извършат крайности, в името на бъдещето – не само на своите деца, а за децата на България.

Това съм написал като посвещение в книгата ми „България в Голямата игра“.

Напълно съзнателно, защото за мен това е мисия.

Някои ще разберат, други – не.

А сега към това, което се случва, и което предстои да се случи.

Беше напълно очаквано, че българският парламент ще одобри изпращането на бронираната техника към настоящата държава Украйна.

Беше очаквано и вървеше като информация още от лятото на миналата година, че ще искат да развалят концесията на „Лукойл“.

От една година върви процес, при който се правят огледи на стара военна инфраструктура – летища, складови бази, полигони и поделения, които бяха дом на ракетни комплекси и т.н.

Има хора, които знаят за какво пиша.

Вече стават публични действията, чрез които се „модернизират“ някои от тези обекти.

Предстои още задълбочаване.

Всичко това ще се случи, защото вече е в ход.

В моите публични участия този процес може да бъде проследен като ескалация.

Напълно безсмислено е да очаквате от цялата политическа прослойка нещо различно.

Това включва и президентската институция.

Не се подлъгвайте по думите.

Важни са действията, а такива няма да има в посока възстановяване на суверенитет.

Това е театър за един намаляващ електорат. А суверенитет в момента България няма.

Ние сме на ръчно управление. Медийната среда ще продължи да се влошава. Арестите срещу напълно обоснования тих гняв ще продължат, по примера на „заплахата за убийство“.

Държавата е напълно абдикирала от задължението си да пази своите граждани от външни заплахи – шизофренно поведение – да даваш оръжия и пари на онази полудържава, която слага твои граждани в списък за убиване.

Някой от тези български граждани може да бъде убит със същото оръжие, което България е дала – метафорично или буквално.

Тук е и смисълът на различната гледна точка

Ние ще трябва да изстрадаме престъпленията на тези, които са поставени да управляват България.

Ще изстрадаме, но след това следва разплатата.

Едва в края на тази публикация идва международният аспект, защото той е рамката, в която ще се случва всичко, което предстои вътре в България.

Първо е геополитическата рамка, а в нея се разполагат вътрешните възможности и зависимости.

Украйна е в минало време, и е въпрос на време Западът да признае напълно това. В момента го признава индиректно, чрез постепенната промяна в медийната среда и стила на изявленията.

От тук има два варианта – или подписват договор след Украйна, който ще засяга и самата нея като граници и форма на съществуване, или разширяват конфликта към нас – държавите от Б-9.

От Балтика до Черно море. Затова в момента върви процес на окопаване в държави като България.

От една страна е окопаване с цел оставане след договорките, а от друга е краткосрочното – ако се вземе решение конфликтът да ескалира в наша посока. Ние вече сме легитимна цел, и с всяко едно решение ще ставаме все по-легитимна цел.

Важно е да се отбележи – тази война, независимо от нейния обхват(дали ще спре, до където е в момента или ще се разшири) е загубена за Запада.

Военното проявление е само нейният връх, тази точка, която показва състоянието на всички останали сектори.

Тоест – нито военно, нито икономически – като предпоставки за военно-техническия аспект, страните от НАТО имат шанс.

Вече има безкрайно много примери – от автомобилостроенето в Германия, респективно ЕС, (могат да се погледнат официалните изказвания на ръководството на VW, например), през общата бизнес среда, до невъзможността икономиките да минат на военни релси и т.н., твърде много информация.

Ролята на Турция е отделна, както в НАТО, така и общо, но пак ще се повторя – Турция има запазена историческа памет и ако има държава, от която тя има страх – това е Руската империя.

А в момента и като константа, стабилността на Ердоган зависи от две посоки – САЩ и Русия.

Всяка от тези две държави може да предизвика разлом и промяна там. Отделен въпрос е, че Турция няма приятели в мюсюлманския свят, има прагматични интереси.

Но амбицията на Турция и нейните проявления са причината за това.

От другата страна е това, което показва Русия.

Грешно е да се правят общи изводи от конкретни ситуации, дори те да са повтарящи.

Например, ударите с безпилотни апарати по територия на РФ.

В настоящето няма държава в света, която да има гарантирана защита от този нов сегмент във военното дело. Това е цял нов сегмент, който се надгражда в ход.

Грешно е също да се правят общи изводи за цялото състояние на армията или властта базирани на конфликти в тяхното Министерство на отбраната.

Същите хора, които опитват да демонстрират дълбочина на знанията си чрез посочване на имена на личности, говореха все така задълбочено и за Пригожин и конфликта с МО.

Пак бяха в грешка.

И винаги ще са, защото това е една огромна машина, която дори твърде бързо преминава през своето пречистване и адаптация.

Можете да зададете аналогични въпроси към друго аналогично министерство на някоя друга държава, дори с много по-малък мащаб.

С каква скорост България би могла вече да се адаптира към реална, практическа военна ситуация, която ни засяга пряко?

Въобще ще може ли да се адаптира? – Не.

А, ако пренесете този модел към европейските държави, които още в тази фаза нямат полезен ход?

Пак се връщам към онези „експерти“, които са готови да пишат ерудирани глупости, само за да задоволяват желанието си за обществено присъствие.

Познаването на имена не означава познаване на процесите.

В съвремието едно от най-големите изпитания е преминаването на една държава във военен режим. И това е един от признаците, чрез които също може да се потвърди кои държави участват в промяната на архитектурата на сигурност в света, и какво място заемат в нея.