Маестро, не музика, моля, а примери …
Джокович е спечелил всичко в тениса. Стана олимпийски шампион, притежава рекордните 24 титли от “Големия шлем” и е рекордьор по брой седмици начело в световната ранглиста.
Григор Димитров е печелил 9 титли на сингъл от Световния Тур на ATP, достигна трето място на сингъл в световната ранглиста и остана в тази позиция 10 последователни седмици.
Андреа Бочели е роден с вродена глаукома.
Но един ден докато играе футбол с приятели, на 12 годишна възраст, топка го удря в лицето, предизвиква кръвоизлив … и този удар го лишава от зрение, завинаги. И въпреки, че е лишен от зрение, завинаги, този толкова земен артист, не допуска тъмнината да завладее душата му. Работи неуморно, полага усилия, труди се, себенадмогва се, става един от най-обичаните тенори в света, а музиката му вдъхновява милиони.
Аз съм лекар, невролог. Познавам човешкия мозък. Когато взех специалност неврология можех да нарисувам срезове на мозъка през два милиметра и да поставя в тях всичките ядра, структури, пътища и проводници. Когато си защитих дисертационния труд знаех още повече.
И с цялото си възхищение често си мисля и си представям … какво ли се случва в нервната система и умовете на тези тримата. Представям си какви невронални мрежи и пътеки те трасират в себе си, като резултат от системни, дългогодишни усилия! Труд! Посветеност! Каква колосална междуневронална електрическа активност и енергия те генерират, за да изработят до съвършенство даден детайл от работата си. И подлежащите невронални корелати.
Всичко постигнато от нас, хората, всичко онова, което ние виждаме в реалния свят е производно на мисълта, на ума, на труда, на усилята, на мобилизацията на нервната система, цялата конструктивна арматура на човешките постижения се случва в мозъка.
Първо там.
Естествено, ако този мозък и притежателят на този мозък искат да постигнат нещо смислено в живота.
Но вече дни наред социалните мрежи бушуват и се интересуват от маловажното.
Единият бил “чалгар”, другият бил “женкар”, а третият “съсипвал класическта музика”.
За мен това е чудно.
И според мен не това е правилен Фокус за дискусия и не това са валидните аргументи от първи порядък, около които трябва да се вихри дискусия.
Тези хора са пример за труд, оптимизъм, постоянство, отдаденост.
И освен, че те са звезди, те са земни, нормални, искрени Човеци!
Те вдъхновяват милиони деца и възрастни да играят тенис, да носят спортсменски дух, да се себепреодоляват, въпреки ограниченията на съдба и природа.
Да не депресират, смазани от това, че са незрящи.
Помагат на деца и хора в неравностойно положение.
Това са хора с класа и човеци със сърца.
Правят, за Бога, толкова смислени, полезни и примерни неща.
Децата на Джокович нямат телефони, което е толкова показателно за ценностната система в това семейство.
Тези хора показват човешки добродетели, топлота и нормалност, присъщи на всеки обикновен, отруден и неизвестен на широката аудитория човек.
Но странно защо у нас толкова често свтовно признати и успели хора биват оплювани.
Може би за мнозина … волята за дълбоко усилие и човешката добрина … е трудно да бъдат разбрани.
Най-лесно е да си “омазнен компетентен разбирач от дивана”, който анонимно и единствено умее да съди, да мрази, да критикува.
И самата аз си го отнесох яко след “Денсинг старс”.
Но едно е да си анонимен и бездеен.
Друго е да имаш смелостта да излезеш на сцената, на корта, на дансинга, да завладееш публиката, да спечелиш трофей и да бъдеш добър, прекрасен пример. Пример за ДЪЛГОГОДИШЕН ТРУД И ДЪЛГОГОДИШНА ЛЮБОВ КЪМ УСИЛИЕТО. И смисъла.
Пример. А не лошо предупреждение!!!
Вкусът е нещо строго индивидуално.
И сигурно е по-лесно е да преподаваш за нервната система на стоножката и да състрадваш изтънчено липсата на концептуалност и висша естетика в нейния поведенчески стил … Андре Риу, латиноамериканското ча-ча-ча и Клайдерман са токова, ах толкова ниска топка ..
Да. Хубаво е да има взискателни ценители и твърди класици, с богата музикална и всякаква друга култура. Респект и поклон пред тях. И да. Понякога линията с добрия вкус … е действително тънка.
Но най-хубаво е да има ПРИМЕРИ!
Кой ни учи на добрина, трудолюбие, отдаденост към мечтите и уважение към тялото?!
Кой?!
Едно е да четеш лекции и да теоритизираш, друго е да го направиш.
То е като с мускулната маса. Да имаш определен обем елегантна и красиво оформена, атлетична мускулатура, означава само едно – че си работил срещу съпротивление. И дълго време си полагал целенасочени труд и усилия.
Защото … ако ти нямаш мускула маса … имаш мазнини. То е или едното или другото. И тук съвсем не става дума за килограми. А за телесна композиция. Изваяна с усилие. Или мързел.
И с всяко едно друго нещо в живота е така!
Преодоляваш нещо, което ти резистира и задобряваш, ставаш наистина добър.
Понеже знаеш, че самолетът излита срещу съпротивление, излита винаги срещу вятъра.
И съвсем не е нужно всичко да е висока култура, елитарност и гениалност.
Но е нужно да бъде пример за човешка доброта, правилна посока, трудолюбие, респект към човешкото тяло и себенадмогване.
Така, че .. Маестро, не музика, моля, а примери за усилие, труд, добрина и себенадмогване!
Слава Богу, че има хора, които ни връщат вярата в смисъла, в спорта, в идеята за чест, здраве, интелект и достойнство!
Неделя Щонова
