Тази вечер площадът пред Народния театър отново бе пълен, дойдоха стотици българи, за което – поклон!
Въпреки стигмата на соросоидните медии и пропагандата на жълтопаветниците, които обявиха миналия протест за „фашистки“.
Хората импровизирано извикаха „Оставка“ на директора, разярени, че „Оръжията и човекът“ се играе навръх печалната годишнина от Ньойския диктат.
По традиция ги пресрещна мощен полицейски кордон, опасал цялата сграда на театъра.
Видеокадри може да видите в предишния ми пост. Тук прилагам снимки.
За поредна вечер актьорите играят под страховита униформена обсада.
Кой плаща за целия масраф, за извънредните смени на полицаите? Пак ние, едва ли Васил Василев и Малкович.
Какво унижение, каква деградация на изкуството!
Де се е чуло и видяло Национален театър по света да е с въоръжена охрана, а отвън протестиращи да искат оставката на директора?!
Театър, който разделя обществото?!
Дядо Вазов сигурно се върти в гроба, насред юбилейния 120-и сезон на първата ни трупа…
Най-тъпото е, че държавната машина застава плътно зад предателите, пази ги.
Някой на много високо ниво в правителството, Народното събрание и партиите протежира „Оръжията и човекът“.
Очевидно е поет ангажимент. Очевидно е, че този ангажимент е по заръка на чужда държава и чужди национални интереси.
И тук ще ви обърна внимание на един напълно типологичен пример за Кириак-Стефчовщина.
Днес водевилният общинар от ГЕРБ и ибрикчия на Бойко Борисов – Мирослав Боршош, поискал да бъде забранен протеста пред Народния театър, да има арести за „побойниците“, да се попречело на „тълпата“ да притеснява посетителите и актьорите.
Когато се сблъскам с мазмантии като тая, треперя от яд, че Ванче Михайлов и другите войводи не са живи. Нямаше да го бавят. Нито него, нито подобията му.
Всъщност до спектакъл в Народния театър изобщо нямаше да се стигне, ние сме твърде, твърде любезни и изтъкани от идиотски еврокомплекси. И много ме е срам, че не постигнахме повече.
Кой застрашава посетителите, бре, продажник, дето малко, сякаш, изнесе от НДК? Аз и децата ми ли? Колегите и приятелите ми ли? Чий протест ще забраняваш и от чие име? От името на вожда ти? От името на неговите вождове от джендърския Брюксел, дето ни разгониха фамилиите?
Играете си с огъня, наистина. Играете си с търпението ни. Майданът може да пламне от едното нищо. Защо не от Народния театър, например.
Това, че тази вечер бяхме стотици, а не стотици хиляди, хич не бива да ви успокоява. Лавината е тръгнала, и у нас, и около нас. Гледайте Букурещ, Виена, Белград, Будапеща и се сещайте какво ви очаква.
Въпросът е по лесния или по трудния начин, възпитано или не съвсем. Но понеже вие не се държите възпитано, няма как да изисквате реципрочност.
Недялко Недялков