Трябва да сме търпеливи, още по-търпеливи, трябва да сме шампиони по търпеливост. И защо да не сме, след като сме шампиони по смъртност. Търпим като катъри всякакви несгоди и затова сме си особено близки със Смъртта, поне според статистиката.
И, въпреки всичко, все ще се докопаме до нещо светло и празнично, може и случайно да стане това, но ще стане. И тогава ще се почувстваме почти като ония кокошки, за които ни напомняше тия дни една реклама за майонеза: тя била правена от яйца от свободно отглеждани кокошки.
Внушението не е трудно за разчитане: кокошките са свободно отглеждани, свободата ги прави щастливи, следователно и техните яйца също са свободни и щастливи. Това може да е временно – докато не потеглят към казана за варене на майонезата. Но дори и тогава, в този сюблимен миг, те със сигурност са щастливи, понеже са вкусили от Свободата.
Въпросната реклама ни дава възможност и на нас, шампионите по търпеливост, да се почувстваме по-добре, заразени от щастието на свободните.
Уточнението ще ни затрудни: от чие щастие сме поели своя миниатюрен дял – на свободните кокошки, на свободните яйца или, може би, на свободната майонеза?
Ще продължим да размишляваме над този въпрос, затова да оставим това уточнение за по-нататък. Това няма да е необичайно в нашите работи – например, въпросът за свободата ние винаги го оставяме за по-нататък, без да уточняваме какво точно означава това „по-нататък“. И тъй, Свободата си остава за дълго, а сякаш и завинаги, захвърлена в някой пущинак.
А захвърлиш ли нещо, сетне много трудно ще се добереш отново до него. Захвърлената Свобода трудно се прегръща отново – обаче ние не се тревожим много от тази горчива истина.
Свободно отглежданите кокошки ни предизвикват и нас да размишляваме за свободата и щастието – и този процес може би ще е по-продуктивен, ако консумираме достатъчно майонеза.
За начало, можем да се запитаме – какво се получава от свободно отглеждани телевизии?
Не си спомням в момента, кой беше казал, че героят му има „енергичната походка на случайно оказал се на свобода затворник“. Сигурно ще се съгласите, че това е много подходящо определение за доста от тукашните телевизии. И те случайно се оказаха на свобода – без да имат никакъв принос за това, а по-късно доброволно се отказаха от нея и закрачиха енергично, в посоката, която им посочат/позволят.
Дали се чувстват щастливи? Вероятно не по-малко от свободно отглежданите кокошки.
Впрочем, ето някои изисквания при тяхното отглеждане – според Наредба от септември 2023 година на Европейската комисия:
*Схемата за хуманно отношение към животните налага, като минимум, животновъдът да притежава знания и умения по отношение на хуманното отношение към отглежданите от него видове домашни птици; да сключва споразумение с ветеринарен лекар, който ще посети животновъдния обект и ще оцени и предостави съвети относно хуманното отношение към птиците най-малко два пъти годишно при отглеждане на домашна кокошка;
*схемата за хуманното отношение към кокошките задължава животновъда да измерва качеството на въздуха и да оценява количеството прах;
*кокошките, отглеждани в рамките на една и съща обособена площ, трябва да са на еднаква възраст;
*съоръженията за кокошки се проектират по такъв начин, че физическите и умствените им нужди да се удовлетворени, включително и поведенческите им нужди…
Последното изискване – това за поведенческите нужди на кокошките – е направо кошмарно.
Трябва моментално да закрием държавата, ако решим да го приложим и по отношение на управниците ни, понеже техните „поведенчески нужди“ изобщо не могат да бъдат задоволени.
Но друго е по-важно. При такова обгрижване на кокошките, достатъчно разумна ли е „свободата“, към която се стремим – или по-скоро ни тикат?
Ще наруша ли малоумната етика на политкоректността, ако цитирам Фройд, който предложил на американците на мястото на Статуята на свободата да се постави маймуна, вдигнала високо Библията /цитирано от биографията на Тьогел/?
И това е казано, далеч преди бесовете на политкоректността да поразят тази велика страна.
Наскоро чествахме Денят на храбростта и получихме повод да се запитаме, ще имаме ли някой ден достатъчно свободен Началник на отбраната, който храбро да борави с Истината пред публиката.
Разбира се, това не е лесно, особено, ако си седнал пред неустоимата Виктория Петрова, която направи интервюто с Началника на отбраната адмирал Евтимов в „Деня на храбростта“. Едно интервю с чудесни въпроси, които обаче не се оказаха достатъчен стимул, за да развържат езика на адмирала. Той предпочете – така изглеждаше на моменти – да флиртува с Виктория, а покрай това и с Истината.
Впрочем, чия храброст честваме в „Денят на храбростта“ – сякаш повече тази на предците ни.
И какво е състоянието на днешната българска храброст – воинската, а не друга, защото в политиците ни тя е занулена изцяло и завинаги.
Виктория зададе наистина качествени въпроси, бих ги повторил с удоволствие. Например, пита адмирала колко танка имаме – въпросът е привидно елементарен, но, всъщност, бе проба за откровеността на събеседника.
А той отвърна, дяволито усмихнат: „Достатъчно!“ Виктория не му повярва, ние, зрителите, също. Достатъчно? За какво – за парада на Гергьовден или за нещо по-сериозно?
Нали видяхме колко са достатъчни прословутите германски танкове „Леопард“ в Украйна – оказаха са напълно достатъчни единствено като лесна плячка.
Важен бе въпросът, трябва ли да очакваме сблъсък между НАТО и Русия. От отговорът стана ясно, че адмиралът сякаш не знае, че този сблъсък вече е в ход от две години. Русия воюва с натовските стратези, с натовското въоръжение, с натовските военни инструктори и пр. – и резултатът е добре известен. Той не е много подходящ за „Денят на храбростта“ – но нека да вземем пример от свободните кокошки и да произвеждаме свободни яйца поне в този ден.
Ако Евтимов е бил възпрепятстван по някакви причини да прояви храброст в отговорите си, той можеше да си позволи поне известна искреност – например, когато го попитаха: Какви са военнните ни възможности, в сравнение с Турция или Румъния. И отново не получихме коректен отговор – изглежда в „Денят на храбростта“ коректните отговори са забранени.
Адмиралът обаче не пропусна възможността да пусне познатата плоча – вече порядъчно издраскана от нелепици и лъжи – за фамозните Ф-16.
Те щели да пристанат като срамежливи булки до края на годината. „Ами готова ли е инфраструктурата?“ – последва светкавичният въпрос. „О, да… но не съвсем… ще бъде готова догодина по някое време…“ – и този отговор на Началникът може би трябваше да бъде приет като проява на поредната ни храброст.
Като стане дума за Първите ни братовчеди всичко започва да лепне от шербет. Гафът, или направо казано, идиотската ни сделка за Ф-16 вече започва да бъде представяна като някакъв подвиг – и може би е време да бъде осветено и бойно знаме в нейна чест.
В крайна сметка, зрителите сигурно са стигнали до заключението, че любимката им Виктория е по-голям спец във военното дело от Началника на отбраната – заради честните й въпроси.
Телевизията понякога прави чудеса – независимо как е отгледана.
Едно иначе уж стандартно интервю показа как трябва да се разговаря за Истината, макар и това да става в празничен ден.
