Аркашките от трупата на Васил Василев се оляха напълно. След като съдиха и осъдиха от сцената на Народния театър президента на Русия и непостижимия за тях по талант, съвест и свяст Никита Михалков, се заеха да разчистват от боклуци неправилния си според тях репертоар. Свалиха от програмата блестящата постановка на Александър Морфов „Хъшове“, а самия него го натириха немил-недраг с надеждата, че ще го пречупят и че ще дочакат да бъде окайван и той като Македонски: “Бедни ми, бедни Морфов, защо не склони глава и не целуна етека на падишаха?“
Директорът Васил Василев днес си къса ризата, за да ни накара да повярваме, че политиката нямала място в театъра, който ръководи. Само че всичко, което той сътвори след своето възшествие, има отвращаващата воня на конюнктура – мерзка, пошла и бездарна. Какво друго иначе са постановките „Хага“ и „Оръжията и човекът“ освен жалки теманета на жалки „услужливци на властта“, които и не смислят дори, че истината, историята, икономиката, културата и изкуството не трябва са сами за себе си; че интересите на държавата и обществото са много по-дългосрочни и дълговечни от собствените им интереси на маломерници. Те не могат и да допуснат дори, че протестите на хората пред Народния театър са все още сдържана, но адекватна обществена реакция на изстъпленията над този народ, осъществени и чрез „широко отворените очи“ на т. нар. интелигенция в тяхно лице. Сред тях са изключително малко и онези, които могат да отидат отвъд елементарните и простовати етикети на понятия като ултранационалисти и фашисти. А един модерен халтурчик и посредствен аркашка Захари Бахаров нарече протестиращите „уроди, говеда и безпросветни лекета“. Той призна все пак, че общественото внимание е „в полза на провокаторите“, както той ги нарича, но не се запита защо това е така. И не Владо Пенев, а лично той какво е направил за България, за този народ, от когото се огражда като с Берлинска стена, и надменно и дръзко заявява, че нямало да се обяснява, нито да спори и да се извинява. А той има за твърде много неща да се изповядва. Грешник е пред този народ, когото видиотяваше като рекламно лице на пошли лотарии и безсъвестни игри за осакатяване и експлоатиране на надеждите на хората, изпаднали в недоимък и беднотия.
На този народ му е писнало от такива интелектуалци с лотарийно самочувствие, които му насаждат чувството за вина и малоценност. Народът протестира, защото осъзнава, че животът му е станал жертва на бездушни изкормвачи на всичко, което прави човека човек. А той, аркашката, е техен слуга. Този протест е вик и към открадната от народа държава, към натрапената й хаотична политика и пълна дезориентация относно бъдещето на децата на онези нейни „деца бурливи“, които „името й само кат мълвяха, умираха без страх“.
В един такъв спонтанен протест, в едно такова множество от хора с дълбоко уязвено национално чувство провокаторите винаги са приготвени отнапред. Дали с маски, „сложени под команда“, дали с качулки, ниско нахлупени над очи, те могат да счупят не само очилата на Владо Пенев, особено ако са улеснени в своята задача или уговорка с онези, които са ги повикали.
Жестът с показан среден пръст от едно преднамерено недоразумение като Теодор Ушев може да скъси неимоверно бикфордовия шнур на гнева, след което взривът може да го лиши напълно от възможността да се наслади на режисираната от Джон Малкович творба. От такъв сблъсък, търсен и от Васил Василев, можеше да спечелят единствено виновниците за протеста. В известен смисъл техният план сполучи. Те търсеха повод за индулгенция и го намериха. Лавината от възмущение на „отвратени интелектуалци“ от националните типичности на не миещите българи се изля като радиоактивен дъжд и затъмни в голяма степен победата на протестиращите в четвъртък вечерта на 7 ноември. Тя не се оказа нокаут еничарите от оджака на аджамиогланите на Васил ага. Ударът беше добър, но те до следващия рунд успяха да се възстановят и да мобилизират когото трябва. Заприижда множество от „умни, успешни и красиви“, което, откъдето и да го погледнеш, имаше вид на организирана публика.
Фондация “Ресурсен център“, каквото и да означава това, издаде още през 2002 г. каталог на НПО-тата там, в България. Вярно, поостарял е вече, но пък показва що значи организирана демократична мрежа, която се финансира от Американската агенция за международно развитие и от филантропи като мегаспекуланта Джордж Сорос. Това е онзи еничарски корпус под прикритие, свикван под знамената винаги когато точката на кипене на народния гняв може да подпали чергата на всички, от които на народа му е дошло до гуша.
Няма да се задълбочавам в широкия диапазон от интереси и отговорности на това еничарско формирование, което действа винаги на повикване. При избори и при спектакли; при митинги и демонстрации на непримиримост „в името на новото светло бъдеще“. Ще кажа само, че в този ранен и все още восъчен период на зрялост на тази щедро наторявана нива с плевели в обществения живот само в София са регистрирани и действат 294 неправителствени организации – НПО, като се почне с Института за икономически напредък, премине се през Движение за нова култура с многозначителната абревиатура ДНК, през организации като „Гражданин“, премине се и през осем института с нежни имена, отговорни за българското щастие и социален напредък, като тези за икономическа политика и либерални изследвания и се завърши с 8 центъра за изследване на демокрацията, за независимата журналистика и независимия живот. И това само за София, и то още през 2002 г.
В списъка по сфери за дейност отдел „Изкуство и култура“, който обхваща цялата страна, са изредени 304 НПО-та, регистрирани по Закона за юридическите лица /ЗЮЛНЦ/ в обществена полза и още толкова, регистрирани в частна полза. И това преди 22 години! А днес те наброяват вече няколко хиляди!
Но да спрем дотук. Има ли начин при това положение залата на Народния театър с постановката на Малкович „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу да не бъде препълнена през втория ден? И то след неистовия писък и ропот на услужливите и несвободни медии под контрол? И как и защо на тази постпремиера беше невъзможно да не се появи харвардската недоучка Кирил Петков. Та нали това са неговите ала-бала избиратели. Нямаше как и редом с него да не бъде дълбоко възмутеният от събитията в предния ден кмет на София Васил Терзиев. И той кадър, и той потомствен демократ. С други думи, цялото войнство – под оръжие. Парите на „Америка за България“ не са само за ала-бала. Пак се задават избори и ако сега не се сполучи сглобката, то нали и утре е ден.
За първия спектакъл, „В самотата на памуковите полета“ с участието на Джон Малкович в Народния театър през 2023 г. билетите са стрували средно 350-400 лв. Сега при негова режисура струват между 20 и 40 лв. Пита се кой с такава щедра ръка и защо и с каква цел заплаща разликата, и то при положение, както твърди Васил ага, че те са „спонтанно изкупени до края на месеца“. Кой е заинтересован от това колкото се може повече българи да видят тази пиеса, адресатът на която бе възмущавал българските студенти във Виена и Берлин още преди 100 години. Кой и защо остана непреклонен и днес, когато изначално бяха известни възмущенията на огромна част от мислещите българи?
Няма съмнение, че в случая се действа премислено и преднамерено. Навремето Мерсия Макдермот писа, че „ако тази пиеса някога бъде поставена в България, ще избухне революция“. И тя със сигурност е била права, защото е имала впечатления от една друга България и от едни други българи, не сварявани на бавен огън като жаби в тенджерата на демокрацията цели 35 години. Те бяха българи с ясни рефлекси и с просветено съзнание за добро и зло, за уместно и неуместно. Тогава бе невъзможно такива „таланти на буци“ като Христо Мутафчиев да твърдят, че протестът срещу антибългарската постановка на Джон Малкович била заплатена реклама от театъра и неговия директор. Но аркашката си е аркашка дори когато е председател на Съюза на аркашките. Той си остава и шут, и маша в жаравата на съдбовни изпитания за народа, който изработва неговия хляб и който не иска да се харесва на умнокрасивитета. Народът с кожата и с душата си усеща всичко онова, което му подготвят.
Постановката в Народния театър на Джон Малкович, който се оказа невероятно подготвен и по проблемите и историята на съюзния живот в СБП, е само елементарен, не особено ресурсоемък тест за духовното здраве и степента на жизнената поносимост на целокупния български народ. Какво са в случая някакви си 200 хил. евро за този многопосочен тест на фона на 30-40 млрд. долара за поредното осъществяване на неосъществената мечта и необходимост от втора АЕЦ на България? Хонорарът на наетия за целта Малкович са просто джобни пари и в сравнение с цената на поръчаните изтребители F-16 Block 70, предплатени още на чертеж. Но нали така от памтивека действа всеки хегемон. Всеки поробител или колонизатор. Нищо лично, просто бинес.
В края на 2012 г. г-н Ричард Морнингстар, специален пратеник на държавния секретар на САЩ, посети България. Разбира се, неговата абсолютно безкористна мисия се отнасяше до „защитеността на интересите на САЩ на територията на България“. Г-н Морнингстар абсолютно безкористно бе дошъл да се поинтересува от възможностите за добиване на шистов газ в район, който българите наричат Златна Добруджа. Случайно или не, тогава в медиите се появи утечка на неговия доклад до г-жа Хилари Клинтън с анализ за бъдещето на България и за народа ни, изпаднал в демографски колапс. Този анализ, откровен до цинизъм, бе не само стъписващ, доколкото показваше не някакъв кошмарен сън, а жестоката българска действителност. Нещата в него бяха казани пределно точно с твърди аргументи, без отвличащи анонси и подтекст. Невъзможно е обаче той да бъде преразказан сега. В бележника си съм оставил паметка и един цитат за ориентир: „Те /българите, б. а./ не могат да проумеят, че всяка една битка, която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. Но за да спечелят те, трябва да поискат народът да притежава властта, а не тя бъде в ръцете на олигарси и партийни слуги… Българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позорни партийци, а не на идеи.“
Датата под доклада е 10 февруари 2013 г.
Много вода изтече оттогава. Внукът ми беше още малък и не каза „тенкю“ на г-н Морнингстар. Пък и аз не го посъветвах. Често съм си мислел обаче какво се е случило с него и къде по света обикаля с мисия и после пише своите усмъртяващо правдиви анализи и безутешни доклади. Мога обаче да си призная, че не само препоръките му дълго отекваха в съзнанието ми. Относно парите, които надмогваха над хора и идеи и покваряваха институции и цели държави, нямаше защо да бъда агитиран. По-иначе обаче стоеше въпросът с ценностната система като характерологично наследство на народа ни през вековете, от което той препоръчваше да се откажем. Какво означава това, след още една дузина години минали оттогава? Навярно и внукът ми може да отговори на този въпрос. Утехата е, ако това въобще може да бъде утеха, че все така неизменни остават истинските ориентири за истинските българи: и паметта за подвига, и любовта към родния простор, към ласката на мама, към училищния двор, към бащината прегръдка и крепкото братско рамо. Остава все така истината, че само в България слънцето изгрява от морето и както пише в Светото писание – значи това е Обетованата земя. И народът ни инстинктивно се вдига да я брани. Той помни, че светлината винаги иде от изток и че задуха ли, няма завет за злото от източния вятър. Но днес той трябва да бъде нащрек. И да действа. Брат брата не храни, но тежко му, който го няма. Народът ни помни, че само на тази земя, преди да легнат завинаги в нея, мъжете целуват жарката й пръст. И после и в гроба биха се обърнали, ако враг отпие от ледената й вода и зурна се опитва да заглуши протяжната песен на медните й кавали.
Отклоних се, свърнах някак в тайните сокаци на сърцето си и може би защото днес е денят на Архангел Михаил, пред душите на непрежалимите мъртви остана да кажа на г-н Малкович и на Васил ага, хетамана на еничарския аркашки корпус: Вашата е небъдна! Пирова е вашата победа – нищожна, временна и жалка. Господ не можете да излъжете. И България ще пребъде. Въпреки всичко!
А вие ще горите в ада.
Автор: Минчо Минчев
https://mediamall.info/
