Празник е и се инсталирах пред сеирсандъка (телевизора) и очаквах да го политизираме тотално както всичко останало.
Голяма бе изненадата ми, когато отвсякъде се чува „руските войски“, „руските войски“.
Брех! Плевнелиев трябва да е припаднал от злоба, ама не смее да се покаже да не го обрули източно-западния вятър, който поизпържи главния им герой Зеленски.
Много са предпазливи мисирките и мисироците да не изпуснат някоя неудобна приказка и да им коства я лукса, я кариерата. А при някои вече се вижда и обърнатата палачинка.
Запрянов пък имал с какво да се гордее, ама аз не се гордея с такива ветропоказатели като него.
Учудващо бе мнението на Тръмп в поздравителния си адрес до нас, като ни нарече „отдавнашен партньор“.
Как ли пък не!
Няма да забравя един техен военен представител, когато каза, че ние трябва да си платим за това, че в продължение на над четиридесет години са държали Шести американски флот в Средиземно море заради нас.
Какви ли партньори сме били а?!
Особено когато ни наредиха да забравим иракския дълг от два милиарда долара, или пък трите милиарда за самолети, които още получаваме.
Та както и да е.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БРАТЯ БЪЛГАРИ!
На онези, които се продават за тридесет сребърника, че и по-малко, майната им!
Енчо Иванов
