Мина точно една година, откакто тогавашното ръководство на МЗ гръмко обяви, че най-после и в психиатрията ще има клинични пътеки, т.е., че колкото и да е лош този модел, най-после ще се приложи и за презряната и отхвърлена от държавата медицинска специалност психиатрия. Че най-после и психично болните хора ще могат да се лекуват на база здравноосигурителните си права.
Да, ама не. До момента няма нищо. Тогавашният експертен съвет по психиатрия към тогавашния министър създадохме две клинични пътеки – за шизофрения и афективни разстройства, внесохме ги в БЛС и….нищо. Преди три месеца експертните съвети по всички специалности бяха сменени със заповед на д-р Кондева, което е нейно право. Нашият съвет също – съставът е изцяло нов, т.е. не съвсем. Главен координатор е професор Вихра Миланова, пенсионер /което не е проблем/ и била почти 20 години национален консултант по психиатрия /което е проблем/, тъй като именно тези 20 години са напълно загубени за нашата специалност. В тези години не се случи абсолютно нищо, което да ни извади от блатото на мизерия, липса на персонал и обидно ниски заплати. Не, това не са синдикални искания, това е функция от политиката в тази сфера. А дясната ръка на всеки министър на здравеопазването за формиране на политика в съответната сфера беше именно националният консултант.
Та, да се върна на пътеките. Аргументът им на противниците на въвеждането на КП в психиатрията е, че тази форма „е убила медицината в здравеопазването“. Та се питам след като не сме били във формата на финансиране, която е убиец на медицината в здравеопазването, защо сме на този хал – мизерна материална база, катастрофа с кадрите и това е главната причина за 5 години да изгорят живи 6 пациенти в психиатрични стационари, вкл. и в академична клиника, мизерни заплати и огромен дефицит от психиатри – по доклада на стратегическия съвет към последния редовен кабинет от м. ноември м.г. липсващите психиатри в страната са 560. Ние по документи сега сме горе-долу толкова, а колко реално работят е отделен въпрос. Та, недокомпектът ни е 100%. Системно сме сочени с пръст, основно държавните психиатрични болници, защото в другите ЛЗ за стационарна психиатрична помощ БХК, КПИ и други проверяващи и мониториращи звена не влизат, че нарушаваме тежко правата на пациентите и ги унижаваме, бием и връзваме. И това е така повече от 25 години, в които години действа здравното осигуряване, в които години г-жа националната консултантка не си мръдна пръста да инициира активно промяна в политиката в тази сфера.
Моля журналистите от здравните ресори да попитат МЗ какво се случва с клиничните пътеки в психиатрията и докога ше продължава тази подигравка с ниското заплащане труда на работещите в държавните психиатрични болници. Май всички трябва да напуснем и да не ни интересува кой ще лекува 2300-те болни в тези „лечебни заведения“. Хайде, журналисти, питайте. Че когато ние попитаме за заплати, получаваме ехидното „ама нали искате заплати“ от някакво чиновниче от бюджетна дирекция на МЗ. Ако пък реши принципалът, нека да бъдат закрити тези болници, да не тежат на бюджета на министерството.
Цветеслава Гълъбова
